Винаги до мен 🔞

Глава 15

Пресияна

Тони едва заспа. Беше адски разстроен и уплашен след всичко, което се случи. Марго остана при него и ме прати да проверя Захари. Излязох от стаята и тръгнах надолу по коридора. Стигнах до вратата на спалнята. Почуках леко и чух мощното "Влез!" от другата страна. Открехнах вратата леко и видях Захари седнал на леглото и заровил ръце в косата си. Когато чу, че влизам вдигна глава и погледна към мен. Приближих се и седнах до него на леглото.

-Съжалявам. Адски много съжалявам за това, което стана по-рано. - започна той.

-Не си виновен ти. Красимира беше подивяла. Заради една счупена чаша чай. Това не е причина да се държиш така с дете. Това не я оправдава.

-Бесен съм, че не бях по-бърз. - той се обърна към мен. - Ако бях слязъл по-рано - той прокара леко пръсти по синаната, която се бе образувала на лицето ми от удара на Красимира - тя нямаше да те удари.

-Няма проблем. - поставих ръката си върху неговата. - С малко грим ще я скрия. Дойдох да ти кажа, че Тони спи. Марго е с него сега.

-Добре. - изправих се, но той хвана ръката ми. - Остани. Само още малко.

Кимнах. Двамата легнахме на леглото. Преди да успея да се сдържа, изстрелях въпроса, който ме мъчеше.

-Какво беше това с майка ти, което каза тя?

Очите му се изпълниха с болка и тъга. Той преглътна.

-Бях на десет, когато загубих родителите си в катастрофа. Бях с тях в колата. Бяхме тръгнали на пазар. Изведнъж един тир мина червено и се вряза в предната част на колата. Двамата загинаха на място. Само аз оцелях. Бях няколко дни в болница. След това прекарах няколко години в дом за деца. Тогава семейство Карапетрови ме осиновиха. Те не можели да имат деца и затова взеха мен и Иво под крилото си. Дадоха ни каквото можеха, но аз и до ден днешен не мога да спра да мисля за случилото се. Изпитвам огромна вина.

-Недей. - погалих нежно лицето му. - Ти не си виновен. Нямало е как да предотвратиш случилото се.

-Знам. Просто... Когато нещо такова ти се случи... Това променя целия ти живот. Цялата ти същност. Може и да работя много, но правя всичко възможно на синът ми да не му липсва абсолютно нищо. Понякога се държа като задник, защото нося само беди на хората. И не искам да нараня другите.