Винаги до мен 🔞

Глава 12 🔞

Захари

Къщата бе притихнала. Вървях надолу по коридора към стаята на сина ми. Предполагах, че вече е заспал. Бях доста изненадан, когато го видях на малкото бюро в стаята му. Драскаше нещо по един лист, но нямах идея какво.

-Защо не си в леглото вече?

-Тате? - той се обърна стрснат. Опита се да скрие картинката си от мен, но аз вече бях до него. - Какво правиш тук?

-Минах да те проверя. Какво криеш от мен? - посочих малкото листче, което се опитваше да скрие. Той наведе глава и прошепна тихо.

-Подарък за кака Пресияна. Правех й картичка.

-Може ли да я видя?

Той ми я подаде. На малък лист хартия, който бе прегънат на две, бе нарисувал едно голямо сърце, което беше оцветил наполовина в розово. Усмихнах се.

-Да не би тя да има рожден ден и да не си ми казал? - попитах с лека обида в гласа, но после го гушнах и сложих на леглото. Легнах до него на малкото детско легло.

-Не. Исках да я зарадвам заради днес.

-Така ли? Какво е станало днес?

-Днес беше нейният "Хванах те!" ден.

-"Хванах те!" ден ли? Какво е това?

-Ами... Вчера баба ме взе с нея на кафе. И на площадката се запознах с едно момиченце. Тя ми каза, че бил такъв ден за нея. Щом се прибрах попитах баба Марго какво е това, но тя не знаеше. Попитах после Пресияна. Тя ми каза, че за някои деца този ден бил много специален, защото им показвал, че има хора, които ги обичат.

-Така ли? И кои деца по-точно?

-Осиновените. - усмивката падна от лицето ми. Преглътнах тежко, но се опитах да върна предишното си изражение преди синът ми да е забелязал. - Тя каза, че има деца, които си нямат мама и тати и хора, които не могат да имат дечица могат да ги вземат и да им бъдат семейство.

-А тя от къде знае за този ден тогава?

-Тя ми каза, че когато била дете са я взели от дома, в който е растяла. Каза, че никога не е отбелязвала този ден и аз исках да направя нещо, което да й напомни, че не е сама на такъв ден.