Винаги до мен 🔞

Глава 29

Един месец по-късно
Пресияна

Днес беше денят на делото срещу Михаил. Трудно, но успяхме да вземем материал за ДНК тест от него, който се оказа точен. Дори парите му нямаше да го отърват сега от това, което е причинил на мен и на семейството ми. Красимира също не беше във въсторг от новините.

Все още бях у дома и се приготвях за делото. Захари и баба ми щяха да бъдат там, а Тони щеше да остане тук и да си играе със сестра ми. Тя самата дори мислеше да го заведе на кино и да гледат някакво ново филмче за животните, което беше много мило от нейна страна.

Но сега имах по-голям проблем. Пореден спазъм премина през тялото ми и закуската ми се озова в тоалетната. Изправих се и се погледнах в огледалото. Изглеждах ужасно. Изплакнах устата си. Дишай момиче. Това е просто вирус. Малката писалка до теб щеше да го докаже.

Взех я в ръцете си и се помолих на Бог всичко да е наред. Дръпнах леко малкото капаче, което покриваше резултата. Кръвта се стече от лицето ми. Мамицата му мръсна. За мой най-голям ужас чертичките бяха две. Краката ми едва ме държаха. Шибаните хапчета ме предадоха. Ужас. Какво щях да правя? Дори не знаех колко сериозни са ни отношенията със Захари. А и той имаше вече един син. Ами ако не искаше това дете сега?

Сведох глава към все още плоския си корем и леко го погалих.

-Какво ще правя сега?

Трябваше да скрия теста засега. Щях да кажа скоро на Захари. Сега обаче трябваше да тръгвам за съда. Не мисля, че щеше да е много удачно сега да застана пред него и да му кажа "Хей! Помниш ли, че ти казах, че съм на хапчета? Да, ами забавното е, че не подействаха. Да скъпи, цикъла ми закъснява, повръщам като луда и поглъща хладилника от раз. И между другото направих тест и искам да ти кажа, че ще ставаш баща. Забавно, нали?". Направо страхотно.

Скрих тетса в чантата си. Знаех, че Тони има навика да рови навсякъде и не исках да го намери тук. Облякох черния си официален панталон и бялата си риза с дълъг ръкав. Сложих дебелото си палто и ботушите си и излязох от вкъщи. Навън беше нечовешки студ. Хванах автобуса към НДК.

Вече бях на Витошка и бързах колкото мога към съда. Дори в този студ тук беше пълно с хора. Заведенията се пръскаха по шевовете от народ. Това беше лудост. Тия хора студ не усещаха ли?