Винаги до мен 🔞

Глава 23

Захари

Наистина ли чух това, което чух? Пресияна? Дъщеря на Михаил? Сестра на Красимира? Това беше пълен абсурд! Не го вярвах.

-Какви ги дрънкаш? Няма начин да имам каквото и да било общо с теб.

-Щом смятате, че е абсурдно, защо да не го докажем? Нека направим ДНК тест и да разберем. Ако нямам нищо общо с вас, повече няма да чуете и дума от мен. Ако обаче се окаже, че съм ваша дъщеря, следващата ни среща с вас ще бъде отново тук.

За първи път виждах Пресияна в тази нейна светлина. Цялото това хладнокръвие можеше да изплаши всеки. Тя се обърна към мен и погледите ни се срещнаха за момент. В тях четях решителност, но и болка, отправена към мен. Как можех да бъда така сляп и да не разбера, че тя е момичето, което обичах през целия си съзнателен живот? Как не видях приликата? Глупак, глупак, глупак! Сега щях да си сърбам супата от лайна, която сам си направих.

Съдята отново тропна с чукчето си и всички седнахме. Вече дори не го слушах какво говори. В главата ми беше само тя. Пресияна. Хваща се как я гледам с крайчеца на окото си. След всичко, което каза преди малко, търсех някаква прилика между нея и Крсътанови. Единствено очите й бяха на баща й. Нищо повече. Благият характер, усмивката, скромността. Нищо от това не присъстваше в речника на Крсътанови. Трябваше да говоря с нея. Трябваше да я издебна насаме.

-Тъй като Съдът не може да се стигне до окончателна присъда, насрочвам следващото дело за двадесет и трети декември. Съдът се разпуска.

С финално тропване на чука, Съдята напусна залата. Грабна нещата си и хукнах след Пресияна, която вече беше почти стигнала дъното на коридора. На стигнах я и я дръпнах към една празна стая. Беше тази на чистачите, но трябваше да говоря с нея. Не можех да я пусна. Не и когато най-накрая я намерих отново.

-Какви ги вършиш? Ти да не полудя?

-Пресияна, чуй ме. Искам да говоря с теб от близо две седмици, но не можех да те открия.

-Бях там където трябва Анди. Или Захари? Как трябва да те наричам сега? Момчето, за което ридаех го няма вече. Тук е само онзи задник с бастун в гъза, който мисли само за себе си.