Пресияна
Бавно отворих очи. Навън валеше сняг и всичко бе красиво побеляло. Усетих как големите ръце на Захари се увиват около мен и как заравя нос в косите ми. Измърках и се обърнах към него. Той отвори очи и ме погледна сънено.
-Добро утро! - ах, този негов глас сутрин. Караше ме да се разтапям цялата.
-Добро утро! - наведох се към него и го целунах. Той леко се притисна към мен и усетих твърдостта му да се притиска в корема ми. - Готов от рано сутринта, а? - казах закачливо.
-За теб винаги.
Той ни преобърна е застана над мен. Секунда преди отново да слеем устни се чу силно тропа е по вратата.
-Татеее. Пресиии. Ставааааа! Вън вали сняг! Искам да си играем!
До тук бяхме със сутрешния секс за днес.
-Май ако ще правим това ще е добре да ставаме няколко часа по-рано, преди Тони да се събуди.
-В такъв случай се дразня, че не е бебе.
-Ако беше бебе, щеше да плаче през час и бас ловя, че щеше да опееш света, че те буди.
-Да не би да искаш да се обзаложиш. Мога да се постарая за... - той започна да пресмята на ум. - Ако се понапънем малко може до края на септември да видиш, че не съм чак такова мрънкало.
-Захари! - ударих го по ръката. - Обеща ми, че ще мируваш.
-Не мога да мирувам. Особено, когато съм до теб.
Той отново се наведе за целувка, когато последва нова порция настоятелно блъскане по вратата.
-Хайдееее! Вече закусих и съм готов! Няма да ви чакам цял ден!
Добре. Това хлапе можеше да е много настоятелно на моменти.
-Май е по-добре да ставаме, преди да нахлуе тук и да трябва да му даваш дълго обяснение за това какво правим.
-Защо пък аз?
-Защото си му баща и за такива неща е по-вероятно да пита теб.
-Имаш право. А довечера какво точно ще правиш?
-Ще бъда у дома. Тази година Марго ще прекара Бъдни вечер с нас. Ако искаш можете с Тони да дойдете и да вечеряте у нас. Не мисля, че нашите ще възразят. Плюс искат да знаят, кое е това хлапе, заради което дъщеря им пада на глава от дърветата.
YOU ARE READING
Винаги до мен 🔞
RomanceОтритната от света. Това е нещото, което Пресияна Пеева ще помни до живот. Загубила най-ценият си човек тя няма какво повече да губи. Груб, арогантен, безбожно красив, но с добро сърце скрито под каменна фасада. Захари Карапетров. Издигнал се от нищ...