Винаги до мен 🔞

Глава 32

Пресияна

Отворих бавно очи. Вгледах се в спящия до мен Захари. Погледнах към пръстена на ръката си и топло чувство премина през мен. Все още не можех да повярвам, че това се случваше с мен. Имах до себе си най-прекрасния мъж и скоро щях да бъда негова жена. А и като бонус получавах като дете най-сладкото и мило момченце на света.

Захари бавно отвори очи.

-Добро утро любима. - промърмори сънено.

-Добро утро любими. - наведох се към него и нежно го целуна по устните.

-Как си?

-Прекрасно. Все още не мога да осъзная какво се случи вчера точно. Ами ти?

-Нервен. Днес е събота и ще ми се наложи да видя онази луда.

Тогава реалността ме заля. Днес беше събота. Днес Тони трябваше да прекара деня с Красимира. Умирах от страх, че онази може да му направи нещо. А като се сетех за баща й... Тръпки ме побиваха от всичко това.

-Тотално забравих за това.

Захари погали нежно лицето ми.

-Какво има?

-Не знам. Страх ме е да оставя малкия с нея. При условие, че помниш какво стана последния път. Плюс, имам лошо предчувствие.

-Спокойно любима. Всичко ще бъде наред. Знаеш, че не бих позволил и косъм да падне от главата на Антон. Сега искам само да се успокоиш. Става ли?

Кимнах. Не исках да го претеснявам още. А и трябваше да стана, да събудя малкия и да го приготвя за срещата с майка му.

***
Захари

На вратата се позвъни. Направих знак на Марго да остане в кухнята и че аз ще отворя.

Красимира стоеше пред мен с цялата си наглост. Изгледа ме от глава до пети.

-Изглеждаш прекалено щастлив, скъпи.

-Какво ти пука? В крайна сметка не съм длъжен да ти давам отчет.

-Къде е малкия? Помниш, че днес трябва да е с мен, нали?

-Как бих могъл да забравя? Поне сега започна да се сещаш, че имаш дете.