Глава 25

918 72 15
                                    

Захари

Вътрешно умира в момента. От време на време хвърлях по един поглед на Пресияна. Тя изглеждаше доста нервна. Знаех колко много държи Антон и че през последните месеци се бе превърнала в майка за него. Надявах се само и единствено от нещата, които синът ми щеше да каже на съдията и дали той няма да си извади погрешни изводи.

Вратата на залата се отвори и синът ми влезе. Изглеждаше щастлив и се надявах да не е станал гаф. Малко след това влезе и съдията. Всички в залата станахме и зачакахме присъдата.

-Днес, на дата 23.12.2019 година, бе разгледано дело номер 5827 за развод на Захари Ивайлов Карапетров и Красимира Михайлова Карапетрова. Делото е започнато по взаимно съгласие на двете страни и паралелно с него се провежда и дело за проверяване на попечителство. След разглеждане на доказателства от двете страни и изслушването на свидетелите Съдът реши - Господи, дай ми сили да не се сгромоля още тук и сега. Не ми отнемай най-милото сега. - разтрогва бракът между Захари и Красимира Карапетрови. Нито една от двете страни няма да изплаща на другата някакви парични задължение и други от този род. Относно попечителството над Антон Захариев Карапетров, Съдът реши - възлага се пълните попечителски права над Антон Захариев Карапетров на неговият баща - Захари Ивайлов Карапетров. Красимира Михайлова Карапетрова може да посещава сина си всяка втора събота от месеца в интервала от девет сутринта до седем вечерта. Ако попечителят позволи, могат да бъдат направени промени в посещенията.

-Какво? - изпищя Красимира.

-Закривам съдебното заседание. - съдията удари с чука си и спря възраженията й.

За пръв път от близо месец можех да си отдъхна. Спечелих! Не бях загубил синът си завинаги. Красимира беше бясна и крещеше като истерик към адвоката си и баща си, който не можеше да я усмири.

-Тати! - чух щастливия глас на синът ми.

Обърнах се и го взех в прегръдките си. Вдишах детския му аромат и няколко сълзи се стекоха от очите ми.

-Доволен ли си скъпи? Ще бъдем само аз и ти.

-Сигурен ли си? - попита с лукава усмивка.

Винаги до мен 🔞Where stories live. Discover now