The last chat

Глава 25

От днес 05.08 до 16.08 няма да публикувам нови некстове!

2 месеца по-късно

Изминаха 2 месеца от както бях тук в Ню Йорк. Естествено ходихме и до Сан Франциско. С Итън малко се скарахме понеже си мисли, че Люк ме харесвал. И не сме си говорили от две седмици. Да... И днес се прибирам за две седмици вкъщи тъй като беше декември месец. Излезнах от самолета и видях нашите, Матиас, Иза, Сара, Изабел и Раян. Боже колко ми липсваха тези хора.

---

Качих се в стаята си и усетих, че ми се гади. Отидох в банята и застанах пред тоалетната. След които започнах да повръщам кръв. Минаха няколко минути и спрях. Излезнах и отидох до малкия куфар. Отворих го и си извадих едни хапчета. Взех си едно хапче и го изпих. В този момент вратата на стаята се отвори и скрих бързо шишенцето.

-Хей, искаш ли да излезем?-попита Сара

-Да. Може. Итън къде е?-попитах

-У тях си е.-отговори Иза

-А знае ли, че съм си тук?-зададох следващия си въпрос

-Да.-отговори Сара

Въздъхнах. Нямаше да му вървя по гъза.

-Добре. Хайде да излизаме.-казах и си взех телефона

Момичетата кимнаха и излезнахме от стаята. Слезнахме надолу и видяхме нашите на дивана.

-Ние ще излезем малко да се разходим.-казах

-Добре.-каза мама

Целунах ги по бузите на двамата с татко и излезнахме.

---

-Е как е в Ню Йорк?-попита Иза

-Добре е.-отговорих и погледа ми попадна върху фигурата която беше на няколко крачки от мен

Итън. Поех си въздух. Той се приближи и в следващия момент това което не очаквах е да ме прегърне.

-Извинявай мъниче.-прошепна в ухото ми

-Повече не го прави.-казах

-Няма.-отвърна и ме прегърна още по силно

-Обещаваш ли?-попитах

-Обещавам.-отговори

Отделихме се леко от прегръдката и се целунахме. Боже колко ми липсваха устните му. След минута се отделихме и се усмихнах.

-Вие къде сте тръгнали?-попита Итън

-Ами да се разходим някъде.-отговорих

-Момичета съжалявам, но ще ви я взема!-каза момчето пред мен и следващото нещо което направи е да ме вдигне

-Какво правиш?-попитах го и увих ръцете си около врата му

-Няма проблем. Утре ще се видим.-засмя се Сара

-Итън пусни ме! Мога да ходя.-казах

-Нее няма да те пусна. Не и сега.-каза той и се засмях

Целунах го по бузата и продължихме да ходим.

---

Влезнахме в къщата на Итън и видяхме техните. Веднага се размърдах, за да сляза от ръцете на Итън. Итън обаче ме беше хванал здраво и не ме пускаше.

-Здравейте деца радвам се, че сте се оправили.-каза майка му на Итън

А бузите ми започнаха да горят.

-Да...-каза Итън -Ние ще сме горе.

А аз си скрих междувременно лицето в тениската му. Итън ни качи нагоре и влезнахме в стаята му. След което почна да ми се хили. Пусна ме на леглото и забих лицето си във възглавницата му.

-Лив..-започна Итън и усетих ръката му на гърба ми

-Млъкни...-казах

От негова страна получих само доза смях. В следващия момент хванах възглавницата и го ударих с нея.

Итън хвана възглавницата и я дръпна. След което махна косата която беше пред очите ми и с едната си ръка докосна бузата ми.

-Някой май се засрами.-каза с усмивка

-Млъквай.-казах с широко отворени очи -Идиот.

-Идиот който обичаш малката.-каза той като бях се озовала под него

-Така е.-изкикотих се и се целунахме отново