The last chat

Глава 47

5 месеца по-късно

Събудих се и усетих, че бебето ритна. Погалих корема си и се обърнах на другата страна. Итън не беше тук. Къде по дяволите се беше дянал? Събота е, няма как да е на работа. Станах с триста зора от леглото и отидох в банята. Всичко пред очите ми стана черно и се подпрях за мивката. Затворих очи и след минута ги отворих. Измих си зъбите, а после и лицето. Утре трябваше вече да ме настанят в болницата. Всеки моемнт можех да родя, и не се чувствах особено добре. Усещах как рака ме яде. А на Итън все още не му бях казала.. Излезнах с бавни крачки от банята и отидох в дрешника. След което се преоблякох ето така:

Излезнах и си взех от тоалетката един ластик. Вързах си косата, взех си телефона и слезнах надолу. В този момент от кухнята излезе Итън.

-Добро утро.-каза

-Добро утро.-целунахме се -Къде си тръгнал?

-Идвах да те видя дали си будна. Гофретите са готови и сега чакаме да изтинат.-отговори

-Добре.-казах и тръгнах към кухнята

-Не.-спря ме Итън -Отивай в градината. Аз ще донеса закуската.

Кимнах с лека усмивка. Излезнах в градината и седнах на масата. Това беше градината:

Итън се появи и остави нещата на масата. Седна на стола до мен и започнахме да закусваме.

-Багажа е готов..-започнах -Само чака да се сложи в колата.

-Ще го направя после.-отвърна

Отхапах от гофретата, и бебето започна да рита. Засмях се.

-Какво има?-попита Итън

-Дай си ръката.-казах

Той я даде и му я сложих на корема ми. Усмивката му стана двойно по-голяма. Трябваше да решим с Итън най накрая как ще се казва сина ни. Да все още не бяхме решили. Чудехме се доста време между няколко имена и накрая просто се отказах. Може Алекс или..

-Алекс!-каза Итън изведнъж

-М?-погледнах го объркано

-Алекс ще се казва.-отговори

Абе той да не ми прочете мислите?

-Защо ме гледаш така?-попита мъжа срещу мен

-Защото и аз си мислех за това име.-отговорих и се засмяхме

На вратата се звънна и погледнах към къщата.

-Аз ще отворя.-каза Итън

Кимнах и той стана. Отиде да отвори и след минута се върна заедно с Мелиса и Раян.

-Хеййй!-прегърнахме се с Мелиса, а после и с Раян

-Хей, как си?-попита ме приятелката ми

-Добре съм. Ами ти?-попитах я

-И аз.-отговори и седна до мен

-Решихме как ще се казва.-казах

-Така ли? Как?-попита момичето до мен

-Алекс.-отговорих

---

-Все още ли не си му казала?-попита Мелиса щом останахме само двете в градината

А мъжете отидоха в офиса на Итън, за да разгледат едни неща.

-Да.-отговорих

-Ливвв...-въздъхнах -Трябва да му кажеш. Достатъчно отлага.. Изминаха пет месеца от както знаеш, че скоро ше умреш. Той трябва да знае.

-Знам.., но.. как да му кажа? Той изгледжа така развълнуван от появата на сина ни, а после и сватбата.. която така и няма да я има.. Не мога. Толкова е трудно. Трябваше до сега да съм събрала смелост, но няма как.-казах

-Лив, той ще бъде съкрушен. Но трябва да му кажеш.-каза Мелиса

-Знам, но не мога. Нека още малко да се порадвам.-отвърнах -При вас с Раян как са нещата?

-Добре. Повече от добре. Аз също съм бременна.-отговори

Усмихнах се още повече.

-Наистина ли?-попитах

-Да.-отговори и се засмя -Щеше да бъде хубаво да отгледаме заедно децата си...

Очите и на двете ни се насълзиха. След което се прегърнахме.

-Ще бъдеш добра майка.-казах в прегръдката -И.. хей, моля те.. Наглеждай го на Итън. Докато можеш.. И ще те помоля за още нещо..

-Какво е то?-попита Мелиса щом се отделихме

-Помагай му за Алекс. Така и ти ще се научиш да сменяш пелени по рано.-засмях се леко

Мел също се засмя и кимна. А после отново се прегърнахме.

---

-Лека нощ, любима.-каза Итън

-Лека нощ.-казах

След което се унесох.