The last chat

Глава 26

Един час по-късно

Не мога да повярвам какъв мързел е станал Итън.

-Итън ставаййййййй.-казах за пореден път и отново почнах да го дърпам за ръката

-След малко..-отговори той

-Неееее. Ставай сегаааа...-продължих да го дърпам

Докато естествено Итън не ме дръпна към него и отново бях легнала на леглото смееща се.. 

-Хайде да ставаме и да отиваме на плажа при останалите.-казах

-Нека полежим още малко.-каза той

-Итън ти полежи още малко, а аз отивам до нас, за да се облека бански.-казах

-Нееееее...-каза той с бебешки глас и ме гушна силно

А аз се засмях леко. Боже колко сладък беше когато говореше бебешки.

-Бейб живея отстреща. До 5 минути отново ще съм тук.-казах докато го галех по главата

-Неееееее. Няма да те пусна.-каза той докато главата му беше на гърдите му

-Тогава ставай и да ходим двамата до нас.-погледна ме

-Офффф хубаво.-отвърна и стана

Отиде до гардероба и извади от там банския си. Облече се и дойде при мен. Аааа такъв като го видя и побеснявам. Гледаше ме намусено.

-Не се сърдии. Имаме още две седмици в които ще сме заедно.-казах

-Мхм да..-каза Итън и въздъхнах

Станах от леглото и си взех телефона. След което излезнах от стаята, а след мен и Итън излезе. Две минути по-късно Бяхме у нас. Взех си единия куфар и от там си извадих ето този бански:

Отидох в банята и се преоблякох. Върнах се в стаята ми и погледнах Итън.

-Готова съм.-казах и той кимна

Взех една кърпа, телефона и ключовете в една чанта. Слезнахме надолу и видяхме нашите и Изабел.

-Како къде отивате с бате Итън?-попита сестра ми

-Отиваме на плажа. Там са и останалите.-отговорих

-Добре. Може ли следващия път да дойда и аз?-попита Изабел

-Разбира се.-отговорих и се усмихнах

-Приятно.-каза мама с усмивка

-Благодаря.-отвърнах и излезнахме от вкъщи

В този момент телефона ми звънна. Беше Сара.

По телефона

-Хей, идвате ли?-попита щом вдигнах

-Да. До пет минути сме при вас.-отговорих

-Добре.-каза Сара и затворих

Погледнах Итън който гледаше пътя все още намусен. Извъртях очи и въздъхнах. След 5 минути бяхме на плажа при другите.

-Какво е станало?-момичетата дойдоха при мен

-Какво да е станало?-попитах объркано

-Итън гледа намусено, а ти гледаш по онзи твоя начин когато си раздразнена.-отговори Иза

-Няма значение.-казах и оставих чантата

Сложих кърпата на пясъка и си вързах по-добре косата. Итън стоеше прав и гледаше вълните. Отидох зад него и му скочих на гърба.

-Не ми се сърдии.-казах и го целунах по бузата

-Не ти се сърдя.-отвърна той

-Тогава не се муси.-казах

-Аха..-каза той и извъртях очи

Идиот. Слезнах от него и тръгнах към морето. В следващия момент усетих как някой ме вдига. Погледнах по-добре и видях, че това е Итън. Увих ръцете си около врата му и погледнах на другата страна.

-Не се сърдии.-каза Итън и влизнахме на дълбокото

-Не се сърдя.-казах и се размърдах

Момчето ми ме пусна и усетих, че не мога да стъпвам. Веднага увих ръцете си около врата му, а краката си около торса му. Погледите ни се срещнаха. Той гледаше моите устни, а аз неговите. И накрая се целунахме.