The last chat

Глава 40

С Мел слезнахме в стаята ни и в този момент се появи Люк.

-Люк! За бога! Не влизай така в стаята!-извика Мел

-Защо?-попита Люк и седна на леглото до мен

-Защото може да си говорим за нещо наше с Лив или пък някоя от нас да се преоблича.-отговори му момичето срещу нас

-Ами следващия път заключвайте.-повдигна рамене момчето до мен

-Или просто почукай следващия път преди да решиш да нахлуеш в стаята ни така.-казах и в този момент телефона ми извибрира

Беше Итън. Прочетох съобщението.

"Липсваш ми ❤"

Усмихнах се и написах "И ти ми липсваш ❤🥺"

Излезнах от чата и погледнах приятелите ми.

-Люк разказвай с теб какво става. Не сме се виждали от миналата година.-казах -Намери ли любовта на живота ти?

-Не знам все още дали е любовта на живота ми.-отговори Люк

-Коя е лудата която е решила да те търпи?-попита Мел и се засмяхме

-Казва се Айра. Учи тук в Ню Йорк. И е една година по-малка от мен.-отговори и Люк

-Моля? А тя знае ли, че...-започнах

-Да знае, че съм болен от рак. Дори не знам какво толкова хареса в мен. Смисъл.. аз най вероятно ще умра.-повдигна рамене той

-Не говори така. Няма да умираш. И съм сигурна, че те е харесала заради самия теб. Като цяло ако едно наистина те харесва няма да я интересува дали си болен или не. Смисъл...-започнах, защото усетих, че не обясних правилно

-Разбрах те.-засмя се Люк

-Добре.-засмях се -Така, че гледай малко по позитивно на нещата.

-Искате ли да гледаме филм?-попита Мел

-Да. Кой?-попитах

-Черната вдовица?-предложи Люк

-Става. Ти отиди за храна, а ние ще пуснем филма.-каза му Мел

-Защо само аз?-попита я момчето до мен

-Защото ти си мъж.-отговорих -А вие мъжете сте силни и може сами да се оправите.

Люк извъртя очи и стана. След което излезе от стаята. Изведнъж долу се чу писък. Двете с Мел скочихме от леглото и слезнахме надолу. 

-Какво става тук?-появиха се Анжела и още двама доктори

Дилън беше паднал на земята. 

-Всички по стаите.-извика Анжела 

Видях, че Касиди плаче. Отидох до нея и я прегърнах. Аз също бях готова да заплача. За малкото време което бях прекарала с тези хора си бяхме близки. С Мел, Касиди, Люк и Алекс влезнахме в стаята ни с Мел. 

-Кас успокой се всичко ще е наред. Може просто да му е станало лошо.-Мел се опита да я успокои 

Погледнах останалите. Попитах го на Алекс с поглед дали Дилън ще се оправи. Той от своя страна поклати глава в знак на отрицание. Очите още повече ми се насълзиха. 

Касиди не спираше да плаче. 

-Кас. Ела да те заведа в стаята ти да си починеш. Хайде.-заговори Алекс 

След което с приближи и я взе на ръце. А след това излязоха от стаята. 

-Хора Касиди няма да може да го понесе.-каза Мел

-Няма. Но ще и помогнем до колкото е възможно.-казах 

---

Телефона ми звънна и видях, че е Итън. Изтрих стеклата се сълза от окото ми и вдигнах.

По телефона

-Хей.. какво правиш?-попита ме той щом вдигнах 

-Аз.. нищо... Ти какво правиш?-попитах го 

-Лив плачеш ли?-зададе следващия си въпрос 

Поех си въздух, защото исках да се разплача.

-Лив какво е станало?-тонът на Итън стана разтревожен

-Един приятел почина преди един час..-отговорих 

-Добре ли си? Искаш ли да дойда?-прехапах устни

-Дори и да искам няма как да дойдеш веднага..-казах 

-Може да не мога да дойда веднага, но пак ще дойда след няколко часа.-каза 

-Ще дойдеш ли?-попитах с надежда в гласа 

-Ще дойда скъпа.-отговори -Дай ми само няколко часа и ще съм при теб. 

-Но университета..-започнах

-Майната му на унивеситета. Ти си ми по важна в момента.-прекъсна ме 

-Аз.. обичам те.-казах 

-И аз те обичам, скъпа.-каза Итън 

-Сега обаче ще те оставям, защото трябва да говоря с Мел.-отвърнах 

-Няма проблем.-каза ми той и затворих

Обърнах се и видях, че Мел е прегърнала Касиди.