The last chat

Глава 10

Глт на Итън

Гледах от 20 минути как Оливия се беше подпряла на ръката си и почти не реагираше когато момичетата отиваха до нея. Въздъхнах и станах.

-Къде тръгна?-попита ме Крис

-Тръгвам, имам работа утре.-казах

-Ама ние сега дойдохме.-каза той

-Не ме интересува.-казах

-Заради нея ли е?-посочи с поглед Оливия

-Няма значение.-казах

Отидох първо до Иза и Сара.

-Ще я прибера на Оливия у тях.-казах

-Добре.-каза Сара

Отидох до Оливия и и хванах ръката.

-Какво искаш?-попита

-Хайде ще те закарам у вас.-казах

-Не искам.-дръпна си ръката

Въздъхнах и я вдигнах на едно рамо. Взех и чантата и излезнахме навън.

-Итън пусни ме!-Оливия започна да ме удря по гърба

Отидох до колата и я отключих. Сложих я на предната седалка и затворих вратата. Качих се от другата страна и потеглихме.

-Понякога си такъв...-погледнах я

-Какъв?-попитах с лека усмивка

-Такъв...-започваше да се ядосва

Спрях колата и я погледнах. Така ми се искаше да я целуна. Но не беше правилно. Тя беше с друг, а аз и бях просто приятел.

-Защо спря?-попита Лив

-Няма значение.-отговорих и отново потеглихме

След 10 минути бяхме пред тях. Слезнах от колата и отидох от другата страна. Отворих вратата и хванах ръката на Оливия. Тя слезна от колата и затворих вратата.

-Ще се справя и сама от тук нататък.-каза момичето до мен

Да бе. Нямаше шанс да я оставя. Виждах, че е изморена. И ако сега легне на земята ще заспи. Вдигнах я като булка и влезнах навътре.

Качих я нагоре и я сложих на леглото и. Махнах токовете от краката на Лив и тя стана от леглото. Погледна ме.

-Сега ще ми кажеш ли истината защо спря преди малко колата?-попита

-Защото....-не можех да и кажа истинската причина

-Защото.. искаше да ме целунеш?-повдигна вежди

Глт на Оливия

Алкохола ме караше да се отпускам прекалено много. Знаех много добре, че е искал да ме целуне. Когато спря колата, той не гледаше очите ми, а устните ми.

-Така ли е?-попитах

-Лив ти си ми най-добрата приятелка.-гласа му беше станал тежък

-Итън.. осъзнаваш ли, че в момента само се опитваш да ми избягаш от темата.-казах

-И да е така, какво от това? Ти също не искаш да ми кажеш в кой си наистина влюбена.-извъртях очи

-В те...-спрях се преди да е разбрал

Добре де.. Бях още влюбена в него.

-В кой?-попита Итън

-В Хари..-отговорих

-Не.. Не си.-каза

-Добре и да не съм. Какво от това?-попитах

-Лив ако не си влюбена, защо въобще тръгна с Хари?-попита

За да може да си забравя шибаните чувства към теб.

-Итън стига. Не ми се говори на тази тема.-казах

Итън сложи едната си ръка на бузата ми и усетих как корема ми се преобръща. В следващия момент ме целуна. След минута се отделихме.

-Аз.. ще тръгвам.-каза Итън и се почеса по врата

-Не.. моля те. Остани.-казах

-Лив не. Ще се прибера. И утре ще се видим. Хайде и ти си лягай.-каза Итън и ме целуна по челото

А след това излезе от стаята ми. Въздъхнах и отидох в дрешника. Преоблякох се с пижамата ми и застанах пред тоалетката.

---

На другата сутрин

Събудих се и си погледнах телефона. Нямах съобщенията нито от Хари нито от когото и да е. Въздъхнах и станах. Отидох в банята и пуснах водата. В следващия момент започнах да кашлям кръв.

След две минути кашлицата спря и си измих зъбите. А след това и лицето. Излезнах от банята и влезнах в дрешника.