The last chat

Глава 30

Итън стоеше така няколко секунди след което се изправи леко.

-Кажи ми, че не се шегуваш!-каза и сложи двете си ръце на бузите ми

-Не се.-отвърнах и се целунахме

-Обичам те, обичам те, обичам те!-говореше Итън докато ме целуваше

-И аз те обичам.-казах и се прегърнахме

Вратата се отвори и от там се показа Мел.

-Закуската е готова.-каза с усмивка

-Защо не ме извика да ти помогна?-попитах я

-Ти трябваше да кажеш на момчето си, че ще става баща.-отвърна с усмивка и затвори вратата

-Кога научи?-попита Итън

-Вчера. Докато мие бяхте до магазина, Мел ме накара да си направя тест.-отговорих и се засмях

---

-Е, какво ще кажете после да се разходим?-предложи Мел

-Може.-отговорих

-Казахте ли на вашите?-погледнах я на приятелката ми

-Ами всъщност ще им кажем като се приберем.-отговорих

-Супер.-отвърна 

Поговорихме си още 10 минути и след това станахме. Помогнал на Мел с прибирането и се качихме по стаите. Щом влезнах в стаята видях, че Итън се е оправил.

-Бейб нали знаеш, че ще продължа да си ходя в университета докато не ми порасне корема?-попитах го на Итън

-Какво? Лив не мога да те оставя сама..-прекъснах го 

-Там съм с Мелиса и Люк. Те ще ми помагат ако имам някакъв проблем.-казах 

-Лив не..-отново го прекъснах 

-Итън моля те. Ще се прибирам по често и когато вляза в 5тия месец, ще се преместя на онлайн обучение.-увих ръцете си около врата му 

-Пффф окей.-каза и телефона му звънна

Отдръпна се и въздъхнах. Взе телефона и излезе от стаята. А аз отидох до куфара ми и си извадих някакви дрехи.

Преоблякох се и Итън влезе в стаята.

-Кой беше?-попитах 

-Майка ми.-отговори с монотонно

-Итън..-започнах и се приближих до него

-М?-дори не ме погледна

-В момента се държиш като дете!-казах ядосано

Божеееее как ме дразнеше като започне да се сърди като малко дете. Подлудяваше ме и го знаеше. 

-Не е вярно.-отвърна и седна на леглото

А след него седнах и аз. 

-Погледни ме.-казах му 

Той ме погледна и въздъхнах.

-Моля те приеми решението ми. Моля те.-казах с тъжен поглед

Итън въздъхна и ме целуна. 

-Но ще се прибираш по често.-каза щом се отделихме 

-Да.-казах с лека усмивка 

На вратата се почука и от там се показа Мел.

-Готови ли сте?-попита

-Да.-отговорих 

Станахме от леглото и си взех чантата с нещата. След което слезнахме надолу и си облякохме палтата. Обухме си обувките и излезнахме навън.

---

Няколко часа по-късно

Прибрахме се и момчетата отново отидоха до магазана, а ние с Мел седнахме на дивана в хола да ги чакаме. 

-Какво стана одеве с Итън? Чух, че спорите..-започна Мелиса 

-Не беше съгласен да ме пусне в Ню Йорк. Не иска да ме остави сама, но го убедих. Казах, му че ще се връщам по често. И след 5тия месец, че ще се прехвърля на онлайн обучение.-казах 

-Как така след 5тия месец?-попита Мел 

-Ами до тогава би трябвало да се оправя и да...-казах и вратата се отвори от момчетата

Те от своя страна носеха две чанти с много вредна храна в тях. 

-Тъкмо навреме.-каза Мел -Сега ще можем спокойно да гледаме филма.

-Да.-казах 

-А избрахте ли си филм?-попита Браян

-Амиииии да...-казах и погледнах Мел

-И кой е гледаме?-попита Ейдриън 

-Красавицата и звяра.-отговори Мел 

-Добрее.-казаха момчетата 

Мел пусна телевизора и отидохме в кухнята. Взехме няколко купи и се върнахме в хола. Сложихме ги на масата и след това изсипахме няколко пакета чипс в тях.