The last chat

Глава 43

Сини листчета захвърчаха. А аз изписках от щастие. Итън ме вдигна и увих ръцете си около врата му.  Ще си имаме син! 

Всичко започнаха да викат радостно, а ние с Итън се целунахме.

---

Влезнах в стаята ми и усетих, че ми се повдига. Отидох в банята и започнах да повръщам кръв. Не, не, не. Мамка му. Не трябва това да се случва. На вратата се почука и пуснах водата.

-Лив, добре ли си?-чух гласа на Итън

-Да.-отговорих

-Сигурна ли си?-опита се да влезе в банята

-Спокойно, добре съм.-поех си въздух

Измих си зъбите и излезнах от банята. Усмихнах се и прегърнах Итън.

-Добре ли си?-попита ме той отново

-Да.-отговорих

Трябваше да отида на преглед. Още днес. Беше 16:40.

-Ти не трябваше ли да ходиш да свършиш някои неща във фирмата?-попитах

Забравих да спомена, че Итън работеше във фирмата на баща му. Като цяло той я ръководеше. Както и да е..

-Трябваше, но освободих деня си за теб.-отговори и се усмихнах леко

-Оценявам го, но с Мел трябва да отидем до болницата и ще трябва да се разделим за малко.-излъгах

-Защо ще ходите до болницата?-изражението на Итън стана напрегнато

-Мел има час за гинеколог. Мисли, че може да е бременна..-поредна лъжа

-Добре.-кимна Итън -Значи ще се видим после.

Усмихнах се и излезнах от стаята. След което почуках на вратата на стаята в която бяха Мел и Раян. Отворих я и видях вътре само Мел.

-Отиваме ли до болницата?-попитах я

-Каква болница?-погледна ме объркано

-Отиваме ли до болницата?-повторих бавно въпроса си

Мел осъзна, че нещо не е наред и просто кимна.

-Ааа да. Бях забравила. Хайде.-каза и стана от леглото

-Тръгвате ли?-попита Итън

-Да.-отговорих

Целунахме се и с Мелиса слезнахме надолу.

-Къде отивате?-попита мама

-Имаме да свършим малко работа набързо и се прибираме.-отговорих

Излезнахме и се качихме в колата ми. Като Мел щеше да кара, защото на мен ми пречеше корема.

-Защо по дяволите ще ходим до болницата?-попита момичето до мен щом потеглихме

-Повръщам кръв.-отговорих и преглътнах

След което се спогледахме. Никоя не искаше нищо да казва. Няколко минути по-късно бяхме в болницата.

Почуках на вратата на кабинета на доктор Анжела и от вътре се чу глухо "влез". Влезнахме и щом ме видя ококори очи.

-Лив! Мелиса! Каква изненада! Какво ви води в моя кабинет?-попита и стана

-Докторе, както знаете съм бременна.. Но.. преди около половин час повърнах кръв. Моля ви нека да видим какво става с мен. Знам, че бях на преглед преди две седмици, но искам пак да съм сигурна.-въздъхнах

-Разбира се мила, няма проблем.-усмихна се леко Анжела

След което извади една спринцовка, малко памук и едно шишенце със спиртова вода.

---

С Мел се прибрахме и видяхме само Итън и Раян на дивана.

-Хей, къде са другите?-попитах

-Имаха малко работа.-отговори Итън

-А вие защо седите така?-попита Мел

-Чакахме ви.-отговори Раян

-За какво?-зададе следващия си въпрос момичето до мен

-Искаме да ви покажем нещо.-отговори Итън

-Ъмм добре.-казах

-Хайде.-каза Раян

Четиримата излезнахме навън и се качихме в двете коли. След което потеглихме.

Малко по-късно се намирахме пред тези две къщи:

-Какво правим тук?-попитах

-Това е нашата къща.-отговори Итън и ми посочи първата къща

-А това е нашата.-Раян посочи втората къща