The last chat

5 Глава

Няколко часа по-късно

С останалите отидохме в къщи и видяхме родителите ни.

-Лельо Мияяя!-прегърнах леля си

-Али, Лив е цяло копие на теб!-каза леля Мия

-Не съм никакво копие. Аз съм си оригинал!-казах и всички около мен се засмяха

След което пригърнах и чичо Джейк.

-Мамо може ли тази нощ Сара и Иза да останат, за да се видим трите?-попитах

-Да.-отговори

-А мен какво? Кучета ме яли..-засмях се на изказа на Раян

-Не. Ти ще останеш с нас двамата.-каза му Мат

---

С момичетата бяхме в стаята си и си говорихме да какво ли не.

-Е какво става с теб?-попита Сара

-Амиии имам си приятел.-отговорих с усмивка

-Вие с Итън?-беше щастлива и шокирана

-Иллллл..-направих погнусена физиономия -Неее!

-Е, тогава кой?-попита някак тъпо

-Новото момче от класа.-отговори вместо мен Иза

-Честно ли?-погледна ме Сара

-Да.-отговорих -Той е мил... забавен.. красив.. добър..

-Познаваш го от ден и половина.-заговори иронично Иза

-Я тихо. Аз да не ви мрънкам като се влюбите в първия срещнат?-попитах

А момичетата се засмяха.

-Добре. Тогава.. какво стана с Итън? Нали го харесваше?-въздъхнах

-По тихоо може да чуе. И да харесвах го. Но преди. След като тръгна с онази там си загърбих чувствата.-повдигнах леко рамене

В този момент вратата на стаята се отвори от Итън.

-Хей, какво правите?-попита

-Говорим си.-отговорих -Ти защо не си при момчетата?

-Бях до кухнята. Ядеше ми се сладолед.-отговори

-Не ми казвай, че си ми изял сладоледа.-изгледах го тъпо

-Опа.-усмихна се леко

-Ааааа мъртъв си!-извика

В следващия момент скочих от леглото и започнах да го гоня.

-Мъртъв си! Не ми бягай!-виках по него докато слизахме по стълбите

Стигнахме дивана и скочих върху него.

-Ще ми ядеш сладоледа!-започнах да го бия

-Ау! Ау! Ау!-пазеше си главата

Накрая ми хвана ръцете и ни изправи от дивана.

-Какво за бога става тук?-попита мама

-Изял ви е сладоледа!-отговорих

-И за това започна да го гониш?-погледна ме тъпо мама

-Да.-въздъхнах изморено

-Лив вече не си на пет.-измърмори мама

-Така е. На шест съм.-усмихнах се

-Ох деца..-въздъхна мама

Засмях се и с Итън се качихме по стаите при другите.

-Лив сигурна ли си, че си си загърбила чувствата към Итън?-попита ме Сара

-Да. Защо?-бях объркана

-Защото не изглежда така.-отговори

-Момичета, с него сме просто приятели.-казах

-Да бе.. добре.-извъртя очи Иза

-Е, какво става с теб?-попитах я на братовчедка ми

-Амиии...-усмихна се

-Не ми казвай, че има момче!-каза и Иза на Сара

-Добре.-каза Сара и се засмя

-Крайй! Разказвай.-казах на Сара

---

На сутринта

Усетих някой да ми ръчка. Отворих бавно очи и видях, че това е Итън.

-Какво искаш?-попитах провлачено

-Имам идея. Да направим някакъв номер на останалите!-отговори ентусиазирано

-Ооо я ме остави да спя.-обърнах се на другата страна

В този момент Итън дръпна завивката и паднах на земята.

-Ти луд ли си?-попитах го раздразнено

-Да. Хайде дееее. От кога не сме правили по някой номер на останалите?-попита Итън

-От както ти порасна работата.-отговорих раздразнено

Главата за вчера❤