The last chat

Глава 50

*пуснете си я докато четете*

Час и половина по-късно

Усещах, че не ми остава много време. Итън спеше до мен на стола и държеше лявата ми ръка. Болеше ме при мисълта, че няма да мога да съм физически до него и до сина ни. Идваше ми да се разплача, но трябваше да съм силна. Поех си въздух и си взех телефона. След което влезнах в чата ми с Итън и започнах да пиша.

"Хей.. бих ти написала писмо, но това е твърде изтъркано. За това реших да ти пиша тук.. Знам, че не бях права като не ти казах, че съм болна от рак. Но искам да ме разбереш. И да ми простиш.. Знам, трябваше да ти кажа по рано.. Но не можах. Защото.. не исках последните ни мигове да ги прекараме мислейки и двамата за това кога ще умра вместо да се радваме, че нося нашето дете.. Мислех, че ще се излекувам, и за малко бях успяла. Когато разбрах за рака изпитах страх. Страх, че може утрешния ден да ми е последен. Но не стана така. И всъщност.. през цялото време в което бях в Ню Йорк аз се лекувах. Както и Мелиса.. И Люк... Те също са болни от рак. Заедно се лекувахме в Ню Йорк. Виж.. не искам постоянно да тъжиш. И определно не искам завинаги да си самотен баща. Искам да намериш онова момиче което ще те прави щастлив. Която ще ти помогне да отгледате сина ни като ваш. И дори някой ден да имаш и от нея дете няма да се сърдя. Напротив.. ще се радвам, че си открил щастието... Нямаш си и напредстава колко трудно и гадно ми става когато се сетя, че няма да мога да съм до вас. Няма да мога да чуя първата дума на сина ни. Няма да мога да го видя как прохожда. Няма да мога да съм до теб и заедно да възпитаваме детето ни. Няма да мога да почувствам отново прегръдките ти и устните. Но искам да знаеш, че аз винаги ще съм до вас. Ще ви пазя дори и да не ме виждате. Когато се запознахме си мислех, че ти ще бъдеш поредния ми приятел, но с времето у мен се зародиха някакви чувства. И колкото и да лъжех, че не те харесвам.. то просто си личеше отстрани. Това чувство... да държа отново ръката ти.., но този път за последно е отвратително. Помни.. винаги ще те обичам. Не до последната си глътка въздух, не до смърта си, а завинаги. Дори и след това. И моля те, направи всичко за това дете. Ще бъдеш добър баща, сигурна съм. Говорила съм с лекарите и те ще направят необходимото, за да се появи на бял свят. Искам да бъдеш силен. Заради сина ни, заради нас двамата. Няма да мога да понеса ако те видя в лошо състояние заради мен. Ще те помоля за още нещо.. не се обличай за погребението ми в черно. Нека да костюма да е в тъмно синьо като очите ти. Тъмно сините ириси в които съм влюбена още от малка. Ирисите които оставяха следа след себе си, щом си тръгнеше. Аз.. Обичам те Итън. Сега и завинаги.