!!! ЗАВЪРШЕНА !!!
Част 1 от четирилогията: От Чат В Нещо Повече
Част 2 от четирилогията: Съдба
Част 3 от четирилогията: Едно Начало С Чат И Един Край С Любов
Част 4 от четирилогията: The last chat
Тя беше едно от популярните 17 годишни момичета. Оли...
Събудих се и видях, че Мел и Люк си говорят за нещо.
-Добро утро.-казах и си потърках очите
-Добро утро.-поздравиха ме в един глас
-Някой звънял ли ми е?-попитах
-Да. Итън ти звъня преди половин час.-отговори Мел
Взех телефона и набрах Итън. Веднага ми вдигна.
По телефона
-Добро утро, поспаланке.-чух му гласа
-Добро утро.-на лицето ми се появи сънена усмивка
-Наспа ли се, мъниче?-попита той
-Да. А ти наспа ли се мечо?-и аз не знам от къде ми дойде това
-Мечо? Това пък от къде дойде? И да наспах се.-засмях се
-И аз не знам от къде ми дойде.-отговорих честно
В следващия момент усетих как ми се повдига.
-Хей.. ъм.. ще те оставя, за сега защото имам малко работа тук. И о-късното пак ще ти се обадя ако мога, а ако не ще ти пиша.-казах
-Добре. Обичам те.-каза Итън
-И аз теб.-казах и хвърлих телефона
След което скочих от леглото и отидох в банята. Надвесих се над тоалетната и започнах да повръщам кръв. Няколко минути по-късно спях да повръщам и си измих зъбите. Излезнах от ванята и въздъхнах.
-Добре ли си?-попита Люк
-Да.. просто ми писна да повръщам кръв.-отговорих честно
-От какво точно си болна?-попита Мел докато гледах дрехите си в гардероба
-Рак на яйчниците. Вие?-попитах
-Аз съм болен от рак на кръвта. А Мелиса е от същото като твоето.-отговори Люк
Кимнах и си взех тези дрехи:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
След което отидох в банята и се преоблякох. Излезнах и си прибрах пижамата. Отидох до тоалетката и си сресах косата. Вързах си я на ниска опашка и се върнах на леглото.
-Изпуснахме закуската нали?-попитах
-Да. Но все пак ще отидем да закусим, понеже после трябва да ни правят изследвания.-каза Мел
-Окей.-казах и слезнахме надолу
Отидохме в кухнята и си взехме от храната. Седнахме на масата и започнахме да се храним.
-Добро утро.-дойде от някъде Анжела
-Добро утро.-поздравихме я
-Оливия това е твоята програма с изследвания които ще ти правят За 6 месеца напред. Първите ще ти ги направят след половин час. И после ще ти дадат списък с хапчетата както и самите хапчета, коти трябва да ги пиеш в даден час.-каза Анжела и ми даден един лист
-Добре. Благодаря. А може ли да те попитам нещо?-попитах
-Да. Питай.-отговори тя
-Ами вчера докато си говорихме с останалите, разбрах че Ади иска да отиде в Сан Франциско, но и остават няколко месеца жиот..-започнах -И си мислех.. дали ще може след седмица да уредим нещата и да отидем до Сан Франциско. За три дни. Не повече.
Анжела не беше на моето мнение. Виждах го само по погледа и.
-Моля те. Знам, че е малко рисковано, но и ти може да дойдеш с нас както и някои от другите лекари тук. Само три дни са.-казах -Аз ще уредя полета и всичко останало. Само се съгласи с мен.
Анжела въздъхна.
-Само три дни!-каза тя
-Благодаря ти!-усмихнах се и скочих от стола
След което взех да я пегръщам.
-Само ме уведоми по-късно кои ще са тези три дни, за да говоря с другите лекари.-каза Анжела
-Добре. И отново ти благодаря.-казах
-Хайде сядай да закусиш.-каза Анжела и се засмяхме
Кимнах и седнах. След което продължих със закуската си.
---
Два часа по-късно
Седяхме с Мел и Люк отново в стаята ни. Като гледахме на лаптопа ми хотели в Сан Франциско. Както и полети.
-Хора, на Ади кога и е рождения ден?-попитах
-След 10 дни. На 23 ноември.-отговори Мел
Имаше полет за 22 ноември от 15 следобяд. Направих резервация за 20 човека. А после отново направих същото за един хотел. Платих с картата ми и се усмихнах. Погледнах си телефона и видях, че Итън не е бил на линия от няколко часа. Реших да му пиша:
