Глава 23

232 11 2
                                    

-Хайде да отидем и да кажем на Анжела.-казах 

-Хайде.-каза Мел

Станахме от леглото и излезнахме от стаята. След което се качихме на горния етаж. Почукахме на вратата на стаята в която казаха Мел и Люк, че се събират обикновенно всички лекари и си говорят. От вътре се чу "влез". Отворих вратата и влезнахме. 

-Анжела, запазих за 22 октомври. Вечерта в 15 следобяд трябва да си хванем полета. И в 10 вечерта ни е настаняването в хотела.-казах 

-Добре.-усмихна се тя

-Ще се видим после.-усмихнах се

Анжела кимна и излезнахме от стаята. 

-Сега трябва да кажем на Ади!-казах и слезнахме надолу

За момент ми причерня пред очите и се хванах за парапета на стълбите.

-Лив, добре ли си?-Люк ме хвана за другата ръка

-Да. Просто ми причерня пред очите.-отговорих

След което тръгнахме надолу. Слезнахме и излезнахме в градината. Всички бяха седнали на този диван:

 Всички бяха седнали на този диван:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

-Хей, елате при нас.-каза Ади

-Окей. Между другото Ади за твоя рожден ден ще сме в Сан Франциско.-казах

-Моля? Как така?-Ади ме гледаше шокирано

-Ами.. вчера каза, че много искаш да отидеш в Сан Франциско.. и попитах Анжела дали може да отидем за три дни. Ии тя се съгласи.-усмихнах се

-Сериозно ли?-попита още по шокирано

-Даа.-отговорих

След което скочи да ме прегръща.

-Благодаря ти, благодаря ти, благодаря тиииии!!!-изписка тя щастливо

-Няма за какво да ми благодариш. И вижте.. ще го кажа пред всички.. не го правя, за да се харесам. А го правя от човещина.-казах

-Радвам се, че не си от хората които правят всичко само, за да се харесат на хората. Хайде сядайте сега.-каза Касиди

Кимнах и седнахме на диванчетата.

---

Погледнах си телефона и видях, че Итън ми е писал. Усмихнах се и влезнах в чата.

В чата

I_Mailsun97: И ти ми липсваш, мъник <3

Oliviq01: Какво правиш?

I_Mailsun97: Приготвям се за навън. Ти?

Oliviq01: Седя и си говоря с останалите. С кой ще излизаш?

I_Mailsun97: С Раян и брат ти.

Oliviq01: Супер. Предай им поздрави и им кажи, че ги обичам.

I_Mailsun97: Ще им предам. Ти как си?

Oliviq01: Не знам.. Не съм много окей, но това е положението. Ти?

I_Mailsun97: И аз не съм добре..

Oliviq01: Защоо???

I_Mailsun97: Защото ми липсваш.

Oliviq01: И на мен ми липсваш.

I_Mailsun97: Тези дни ще дойда до Ню Йорк

Oliviq01: Моля? Как така? Това.. това е супер.

I_Mailsun97: Да имам малко работа и ще можем да се видим

Oliviq01: За колко дни ще останеш?

I_Mailsun97: За два дни. Вече съм си наел хотел

Oliviq01: Това е супер!

I_Mailsun97: Така е. Нямам търпение да те видя ❤

Oliviq01: И аз❤ Сега обаче ще те оставям, защото Мел и Люк дойдоха и ще гледаме филм

I_Mailsun97: Аха.. ще гледате филм

Oliviq01: Някой да не би да ревнува?

I_Mailsun97: Може би

Oliviq01: Няма от какво да ревнуваш <3

Итън само ми хареса съобщението и въздъхнах.

-Избрахте ли филм?-погледнах Мел и Люк

-Да. Какво стана с Итън?-попита Мел

-Ревнува от Люк и ще идва тези дни до Ню Йорк.-отговорих

-Как така ревнува от мен?-попита Люк

-Как така ще идва в Ню Йорк? Той нали не знае, че ти..-Мел се спря до тук

-Люк ако беше на неговото място и ти щеше да ревнуваш. Особено ако разбереш, че гаджето ти, нейната приятелка и най-добрия и приятел ще гледат филм.-отговорих на въпроса на Люк -Мел.. да той не знае. Просто той ще дойде, защото има работа. Само за два дни ще е тук.

-Добре. Хайде да гледаме филма.-каза Люк

Кимнах и си пуснахме филма.

The last chatOnde histórias criam vida. Descubra agora