Глава 12

273 15 5
                                    

Няколко часа по-късно

Събудих се с леко главоболие в главато и въздъхнах. Станах от леглото и усетих лепкавост по гърлото ми. Изтичах в банята и застанах над мивката. Започнах да кашлям отново кръв. Мамка му.

След 10 минути спрях да кашлям и пуснах водата. Изчистих мивката и си поех въздух. Излезнах от банята и отидох в дрешника. Трябваше да отида на лекар. Погледнах си дрехите и реших да съм ето така облечена:

 Погледнах си дрехите и реших да съм ето така облечена:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Преоблякох се и излезнах от дрешника. Отидох до леглото и си взех телефона. Дали да звънна на личната лекарка? Не.. По-добре не. Не искам да казвам на нашите за това. Може да е просто от много стрес и да ми мине. Въздъхнах и застанах пред тоалетката. Сложих си малко гланц на устните и очна линия. Погледнах си отново телефона и влезнах в чата ми с Итън. Беше ме оставил на сийн. Сега щях да говоря с него преди да изляза.
Излезнах от стаята ми и слезнах надолу. На дивана бяха само брат ми и Раян.

-Къде е Итън?-попитах

-Чакаме го  да  дойде и да излезем.-отговори Раян

-Добре, но къде отиде?-попитах отново

-До тях.-отговори Мат

Вйздъхнах и кимнах. Качих се отново в стаята ми и се върнах в дрешника. Започнах да си гледам обувките и накрая реших да съм ето с тези:

 Започнах да си гледам обувките и накрая реших да съм ето с тези:

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

След което си взех чантата и слезнах надолу и видях момчетата.

-Итън може ли да поговорим?-попитах го на Итън

-Зает съм. По-късно.-отговори без дори да ме поглежда

Какво му става за бога? Тъкло щях да кажа нещо, когато на вратата се звънна.

-Къде ще ходиш?-попита Мат

-Навън.-отговорих

-Добре.-кимна -И се прибери навреме.

Извъртях очи и отидох към вратата. Отворих я и видях момичетата. Излезнах и затворих вратата.

-Защо си изнервена?-попита Иза

-Итън се държи странно.-отговорих

-Защо? Какво стана?-попита Сара и тръгнахме към някое кафене

-Попитах го дали може да поговорим, и той ме отряза без дори да ме погледне.-отговорих

-А имаш ли представа защо може да си държи така?-попита Иза

-Ами... не...-отговорих несигурно

-Лив какво стана след като вчера Итън те прибра от дискотеката?-зададе следващия си въпрос Иза

-Ами.. целунахме се..-отговорих като прехапах леко устни

-Каквооооооооо?-засмях се на реакцията на Сара

-Да.. аз.. дори не знам как стана. Просто говорихме и той изведнъж ме целуна.-въздъхнах

-За това те избягва.-каза Иза

-Защо пък да ме избягва заради това?-попитах

-Защото ти беше с Хари все още.-отговори братовчедка ми

-Да, но вече не сме заедно.-седнахме на любимото ни кафене

-Да, но Итън явно все още не знае.-каза Сара

-Добър вечер. Какво ще желаете?-попита една от сервитьорките тук

-За мен едно бяло фрапе.-каза Иза

-И за мен.-каза Сара

-Добре, а за вас?-погледна ме момичето

-Един домашен студен чай Манго с Ананас.-усмихнах се леко

-Добре.-кимна момичето и тръгна

---

Глт на Итън

Седнахме на едно от кафенетата с Раян и Мат. Поръчахме си това което искаме и забелязах, че през три маси са седнали момичетата. Изведнъж Лив стана като се държеше за устата и корема.

-Момчета сега идвам.-казах на Мат и Раян

-Добре.-каза Мат

Станах и слезнах по стълбите надолу за тоалетните. Застанах пред момичешката тоалетна и чух нещо като давяне.

-Лив добре ли си?-попитах

Не знам защо, но бях сигурен, че е само тя вътре.

-Лив..-почуках на вратата

След секунди се отвори и видях Оливия.

-Какво искаш?-попита раздразнено

The last chatOnde histórias criam vida. Descubra agora