The last chat

Глава 13

Глт на Оливия

-Добре ли си?-попита Итън

-Да.-отговорих

-Сигурна ли си?-беше притеснен

-Итън избягваше ме цял ден и накрая се тревожиш за мен. Защо?-попитах объркано

Това момче ме объркваше.

-Нека да говорим някъде другаде.-каза

-Не благодаря. Нали беше зает?! Ще говорим по-късно.-казах и се качих нагоре

Седнах при момичетата и въздъхнах.

-Момчетата са тук.-каза Иза

-Знам.-отговорих и отпих от студения чай пред мен

-Защо си изнервена?-попита Сара

-Цял ден Итън ме избягва и накрая ми се прави на загрижен. Не може така.-отговорих

---

5 часа по-късно

Прибрах се вкъщи и се качих в стаята ми. Телефона ми извибрира и видях, че е Итън. 

В чата

I_Mailsun97: Може ли да говорим вече?

Oliviq01: Да...

I_Mailsun97: Чакам те пред вас.

Въздъхнах и отидох до тоалетката. Взех си един ластик и излезнах от стаята. Вързах си косата докато слизах по стълбите. Излезнах от нас и видях пред себе си Итън. Ръцете му бяха в джобовете на късите шорти, а главата му беше оклюмала. 

-За какво искаш да говорим?-попитах го

-Нека да отидем някъде другаде, за да не ни слуша някой.-избяга от въпроса ми Итън и започнахме да ходим

-Итън отговори ми на въпроса.-казах раздразнено

-Добре ли си?-попита и го погледнах за кратко

-Да.-отговорих

-Как вървят нещата с онзи Чарли?-идваше ми да се засмея

-Хари. И никак.-отговорих и на този му въпрос

-Защо?-зададе следващия си въпрос Итън

-Защото се разделихме.-отговорих

-Не мога да повярвам, че първата ти връзка приключи толкова бързо.-засмяхме се и двамата леко

-И аз.-отвърнах честно

-Защо се разделихте?-погледнах го

-Не вървяха нещата и просто си останахме приятели.-повдигнах рамене

-Оу.. ами добре.-каза Итън

-Да.. аз обааче ще се прибирам, защото съм твърде изморена.-казах

-Добре. Хайде ще те изпратя и аз ще се прибера.-отвърна Итън

Кимнах и обърнахме посоката. Застанах до входната врата и се обърнах към момчето зад мен. Прегърнах го и вдишах от аромата му. По една или друга причина ми беше любим. Отделихме се и в следващия момент усетих устните му върху своите. Ръцете на Итън ме придърпаха максимално близо до него. А корема ми беше станал на възел.

---

На другата сутрин

Събудих се и излкючих алармата. Станах от леглото и отидох в банята. Отново започнах да кашлям кръв. След две минути спях и пуснах водата от чешмата да тече. Изчистих местата на които имаше кръв и си измих зъбите, а после и лицето. Излезнах от банята и влезнах в дрешника. Минаха 10 минути и се преоблякох ето така:

Излезнах от дрешника и седнах пред тоалетката. Вързах си косата и си сложих гланц на устните. Пръснах си парфюм и си взех чантата за навън. Сложих си в нея нещата и излезнах от стаята ми. Слезнах надолу и си обух кецовете. Излезнах от вкъщи и се качих в колата ми. Потеглих и след 20 минути бях в болницата. Качих се на трети етаж в отдела за лекуващи се от тумори. Почуках на една от вратите на която пишеше "Анжела Гарсия". Отвътре се чу глухо "влез". Влезнах и щом ме видя ми се усмихна леко.

-Добро утро.-насилих се да се усмихна

-Добро утро. Госпожице Оливия..-да нямаше как да не ме знае

Все пак майка ми е една от най-великите дизайнери, а баща ми е много добър певец. 

-Седни.-кимнах 

Седнах и въздъхнах.

-От няколко дни повръщам и кашлям кръв. Чувствам се отпаднала..-обясних 

-Добрее. Ела с мен да ти направим изследваня.-каза жената и стана 

 След което и аз станах. Излезнахме от стаята и тръгнахме да вървим по коридора.