The last chat

Глава 20

Двете с Мелиса имахме големи гардероби на едната от стените. А срещу гардеробите ни бяха леглата. Стаята беше в бледо розово и бяло. Имаш две бюра и както и две тоалетки. И до леглата ни имаше по едно малко шкафче. 

-Мел ти от колко време си тук?-попитах момичето което ми помгаше да си прибера дрехите

-От два месеца.-отговори тя и се усмихна

Вратата се отвори и от там се показа едно момче.

-Мееел! Разбрах, че ще имаш съквартирантка!-каза момчето и ме погледна

-Амм.. здравей!-засмях се 

-Неееееее! Това! Това е Оливия! Дъщерята на любимата ти дизайнерка!-каза момчето и извртях очи

-Моля те не и ти!-казах -Човек съм като вас. Майка ми е нещо друго.-засмях се

-Извинявай.-каза момчето -Аз съм Люк. На колко години си?

-Ами преди седмица станах на 18. Вие на колко години сте?-попитах

-И ние сме на 18.-отговори Мелиса

-Вие двамата..-започнах да ги гледам 

-Нееее! Илллл!-каза Мелиса и се засмя -Най-добри приятели сме. Аз си имам приятел. А той...

-Аз чакам да срещна някоя луда почти колкото мен.-каза Люк и седн на леглото на Мелиса

Засмях се. 

-Ти имаш ли си приятел?-попита Люк

-Да.-отговорих и тогава се сетих

Не бях звъннала, за да им кажа, че съм пристигнала. Телефона ми звъннна и видях, че е Итън. 

-Това той ли е?-попита Мелиса

-Да. Но моля ви не вдигайте шум.-казах 

Двамата кимнаха и вдигнах на Итън.

-Включи на високоговорител.-каза Мелиса тихо 

Засмях се и кимнах. 

По телефона

-Хей.. пристигна ли?-попита Итън

-Да. Преди 20 инути. До сега си оправях багажа, за това не звънннах.-казах 

-Добре. Как е там? Хубав ли е университета?-зададе следващия си въпрос 

Мелиса и Люк ме изгледаха странно, но не казаха нищо.

-Ами.. не знам. Утре ще го видим. Сега решихме да си починем и може да излезем малко по-късно.-казах

-А кога ще те видя?-попита Итън

-Може би малко по-късно! Но обещавам, че ще се чуем и на видео чат.-казах с лека усмивка нищо, че той не ме виждаше сега

-Добре.. Тогава ще е оставя сега малко да си починеш от полета и после отново ще се чуем.-каза Итън

-Добре.-съгласих се

-Обичам те!-прехапах устни

-И аз те обичам!-казах 

-Ще се чуем пак.-каза Итън и затворих

-О колко сладко!-каза Мелиса и се засмях леко ю

-Наистина беше доста сладко..Но.. за какъв униврситет говореше той?-попита Люк

-Ами..-въздъхнах 

-Не ми казвай, че не си казала и ти на никой.-каза Мелиса

-Защо и аз?-попитах объркано

-Ами... излъгах, че ще ходим с Люк и едни приятели от университета..-направи въздушни кавички момичето до мен -На целогодишна почивка..

-И ти повярваха?-попитах шокирано

-Ами.. да.. Не знам как, но ми повярваха. А ти как излъга?-попита Мелиса

-Амиии казах, че една приятелка ми е предложила да дойда тук в Ню Йорк понеже от университета в който съм искала да уча са предлагали предварително обучение за няколко месеца. И който иска след това може да се запише в университета през лятото.-отговорих

-Вие двете сте луди!-каза Люк

-Хееей! И ти си същия.-каза Мелиса и се засмях

Корема ми изкъркори и се засмяха Мелиса и Люк.

-Гладна ли си?-попита Мелиса

-И питаш..-въздъхнах 

-Хайде да слезем и да видим какво ще вечеряме.-каза Люк

-Чакайте малко.. Ама то е още 18:00.-казах

-Да вечерята ни е от 18:00. Закуската ни е от 8 сутринта. А обеда ни е в 12:00.--обясни Мелиса иизлезнахме от стаята

Слезнахме надолу и видяхме останалите.

-Ще вечеряме ли?-попита Люк

-Да.-отговори Анжела

След което тръгнахме явно към кухнята. Влезнахме в стаята към която се бяхме насочили и видях голяма маса за 50 човека. А на нея имаше сервирана храна. 

-Хайде ела да седнем.-каза Мелиса

Кимнах и отидохме на масата. Седнахме на столовете и огледах всички. 

-Хей.. спокойно.-забеляза притеснението ми Мелиса -След вечеря ще се запознаеш с останалите и ще видиш, че всички са мили.

Кимнах и започнахме да се храним.