The last chat

Глава 37

4 дни по-късно

Днес щяхме да отпразнуваме новата година и просто нямах търпение. А след седмица се връщах в Ню Йорк, за да продължа да се лекувам. Трябваше да кажа и на Анжела, че съм бременна, за да видим дали ще продължа по същия начин да се лекувам или по друг начин. Итън щеше да бъде добър баща. И нямах търпение да го видя със детето ни на ръце. Сигурна бях, че ще е момче. Просто вече изгарях от желание да го видя на този мъж с дете. Докато гледах Итън и си мислех за тези неща, той също се събуди. 

-Добро утро.-каза с усмивка

-Добро утро.-моята усмивка тана още по-голяма

-От кога си будна?-попита и се целунахме леко 

-Амии от двайсет минути.-отговорих -Но си мислех за някои неща и за това не те събудих. А и си доста сладък докато спиш.

-Мм така ли? И какво точно си мислеше?-Итън ме накара да легна върху него, а не просто да съм на половина легнала върху гърдите ми 

-Амиии мислех си за това как нямам търпение да те видя с детето ни на ръце.-отговорих 

-И аз нямам търпение да видя дъщеричката ни.-каза Итън

-Няма да е момиче.-напръщих се леко -Ще е момче. 

-От къде знаеш? Може и да е момиче.-отвърна мъжа под мен 

-Не няма да е. Просто.. усещам, че ще е момче.-засмях се леко 

-Каквото и да е няма значение. Ще бъдеш добра майка.-усмиха ми се Итън 

-А ти добър баща.-целунахме се 

На вратата се почука и погледнах към нея. След което се показа Иза.

-Добро утро.-поздрави 

-Добро утро.-поздравихме с Итън 

-Идвам само да кажа, че закуската е готова.-каза Иза 

-Защо не ме повика да помогна?-попитах я

-Защото Сара ми помогна. Спокойно ти ще помогнеш утре.отговори и затвори вратата

Обърнах се към Итън и отново се целунахме.

-Хайде да ставаме.-казах 

Опитах се да стана, но той приложи лека сила, за да не успея. 

-Неее, нека си полежим още малко.-каза той 

-Гладна съм!-погледнах го с широко отворени очи 

След което и двамата се засмяхме.

-Хайде тогава да слизаме.-отвърна Итън 

Станахме и следващото което неочаквах беше, че ме вдигна.

-Итън пусни ме, тежка съм.-засмях се

-Напротив, не си.-отвърна той 

След пет минути бяхме в кухнята при останалите. 

-Искате ли да покараме малко ски?-попита Сара

-Аз не мога. До третия месец трябва да се пазя, защото мога да изгубя детето.-отпих от сока в чашата 

-Добре, тогава ще правим нещо друго.-каза Сара

-Вие ако искате отивайте да покарате.-отвърнах 

-Нее, някой друг път ще е. А и трябва да приготвим храната за довечера.-каза Иза

-Както рещите.-повдигнах рамене 

-Лив хайде започвай да ядеш, защото и дъщеря ни е гладна.-каза Итън 

-Ще е момче.-погледнах го с присвити очи

-Не съм съгласен. Момиче ще е.-каза той и започнах да ям

-Ти ли носиш това дете?-попитах го

-Не, но това какво общо има с пола?-попита ме объркано 

-Има много общо. Защото когато една жена е бременна се изострят инстинктите..-отговорих 

-Не разбирам..-въздъхна мъжа до мен 

-Просто започвай да ядеш.-казах, а останалите почнаха да се смеят 

-Кое е смешното?-попита ги Итън

-Това, че се правиш, че разбираш неща от които разбират само жените..-отговори му Зак 

Продължихме да си говорим и закусваме още половин час, а после оправихме масата и се качихме с Итън нагоре. Отидох до гардероба и си извадих тези дрехи:

Преоблякох се и си прибрах пижамата. Оправих леглото, а през това време и Итън се преоблече. Вързах си косата на рошав кок и слезнахме надолу. 

-Момчета ако искате, за да не ни пречите може да се разходите до града.-каза Сияна

-До там се 15 километра.-каза Лиам 

-Точно.-каза Иза

-Или пък може да покараме малко сноуборд.-каза Итън 

-Съгласен съм.-каза Зак 

-И аз.-каза Лиам

-Добре. Ние ще сме в кухнята.-казах 

Трите с Иза и Сияна отидохме в кухнята и си сожихме престилките.