Отровно бъдеще

Глава 10

Елена

През очите ми присвятваха сякаш глухи светлини, докато не се разбудих вече окончателно.
Господи, главата толкова ме пристeгна, че се наложи да изкривя лицето си в ужасена гримаса само за да опитам да спра болката.
Ударих ръката си в нещо твърдо и се чу отзвук, който разбуди любопитството ми.
Вече раздразнена, погледнах напред и фарове блъскащи се в мен ме накара да изпадна в малка паника. Бях в кола, а това, в което ударих ръката си е било жабката.
Не, о господи, не и това което си мисля.
Завъртях глава наляво само за да видя съсредоточения профил на Тервел, гледащ към пътя и даващ мигач на завой. Стараеше да кара плавно, за да не ме събуди но, хей, аз вече го зяпах стъписана и крайно ядосана за това, че си е позволил да ме натика в колата му без мое позволение!

А трябваше ли да споменавам някаква тъпа болка в задника ми!?
Това беше от падането в клуба.
Сега спомените ми малко по малко се избистряха и се сетих за онова момче, което опипа тялото ми.
Потрепнах, но се стараех да не го показвам.
Дали Тервел знаеше и как щеше да реагира ако узнаеше?

- Заспивай.

Хладния му глас прокънтя между стените на колата и сякаш малка студена пот изби по челото ми.
Вътре беше прекалено топло.

- За..-

- Припадна. Сега те карам към нас.

Той дори не ме остави да доизкажа, каквото въобще имах за казване, и настоятелния овен в него просто взе мястото на подиума, давайки всичко от тази своя страна на доминантност.
Преглътнах крясъка, който напираше в мен, готов за отваряне на нова война, и въздишах нервно върху седалката, оглеждайки пътя.
Нещо в тази кола ме подтискаше, бях нервна, много нервна. Това, че седях до Тервел ме караше да полудея. Това цялото нещо си беше чиста лудост.
8 години без вест от него и сега просто се возя в неговата кола, в Лондон, след като бях готова да избода очите му по-рано.
Бях забравила какъв бе парфюма ми, аромата на колата му и атмосферата покрай него и тъкмо бях запомнила този на Калоян.
Вече бях забравила как бяха на допир косите му, колко големи бяха ръцете му в сравнение с моите.
Калоян бе моето бъдеще.
Исках той да бъде моето бъдеще.
Стараех се да запомня всяко нещо за Калоян, давах всичко от себе си, за да го обичам така, както Тервел.
Господи, кълна се, правех всичко възможно да ми влезе под кожата.