Отровно бъдеще

Глава 21

Елена

Терминал 2, самолетът отлита след 15 минути. Терминал 2, самолетът отлита след 15 минути.

- Защо се върна..чак сега? - ръката ми докосна малките косъмчета върху гърдите му. По този начин беше още по мъжествен, ако имаше накъде повече от сегашното му положение. Лежахме, прегърнали телата си и гледайки в луната, блестяща от прозореца и изпълваща стаята с мъничко от нейната красива магия. Тишината беше сладка, но имах нужда от отговори. Може би с неговите признания щях да бъда способна да си улесня собствените мисли. Може би така щях да реша какво да правя след като утре вече заминавам към България. Щях да срещна Калоян, очи в очи, без да сме си говорили от два дни, и щях да му кажа, че всичко е минало страхотно и че се извинявам за караницата. Нямаше да му кажа за това тук. Не можех да го направя, защото не беше честно. Забих му нож в гърба и малко по малко параноичните ми мисли хвърчаха към отговора - ти си същата като Тервел. През цялото време го обвиняваше, че не е верен, а ти спиш с друг мъж, при положение, че халката е върху пръста ти. Уличница.

Това ли щяха да говорят и мислят за мен, ако реша да съм честна и споделя това с някого?

- Андрей вече го няма. - отрони и хвана кичур от косата ми паднал върху неговата. Въртеше го между пръстите си и бавно потъркваше косъмчетата. - Обещах ти да се върна, когато всичко е приключило. Когато няма опасност за теб. В последствие и за Катерина.

- Никога не си ме питал за нея откакто се видяхме.

- Знаеш, че имам начини за всичко. Тя е станало прекрасно момиче. Аз..-

Той замълча.

- Страх ли те е? - той щеше да ми отговори, защото знаеше, че сега сме само аз и той. Нямаше друг, нямаше друга. Бяхме сами а тогава винаги бе по-лесно за чувства и мисли да излязат на яве.

- Не искам да я нараня или натрапвам. Ами ако не ме иска? Може би Калоян ѝ е говорил глупости за мен и сега тя ме ненавиж..-

- Той никога не би направил такова нещо. Не отваря темата за теб, но когато тя попита нещо, отговаря с благ тон. Той..не е такъв. Добър е. Сърдечен. Не би я откъснал от истинския ѝ баща въпреки всичко. - обясних и наистина заставах зад думите си. Между нас с Калоян, аз бях грешната. Срам ме бе от факта колко години е пропилял с мен, само за да му сервирам, че съм спала с мъжа, който ме изостави преди години. Каква ли щеше да е реакцията му?
Нещата бяха станали наистина сложни.