Отровно бъдеще

Глава 20

Елена

Не отворих очи, когато ме повдигна и заби гърба ми в стената, докато разкъсваше устните ми. Не отворих очи, когато той затвори вратата и стисна задника ми, за да задържи обкрачилото го тяло.

Бях в екстаз, повалена и ударена от вкуса на устните му, от ръцете му и всеки малък допир и начин по който ме докосваше. Силно и агресивно, но не и дотолкова, че да ме боли. Той знаеше точно как да се отнесе с мен и бум вече зърната ми бяха набъбнали и се триеха в костюма му, защото бях без сутиен. Той вероятно го усети защото запечата тялото ми върху стената и отри ерекцията си по бикините ми, който вече плуваха. Не знам дали бях жалка, но вече беше прекалено късно да се спра. Желаех го греховно много и колкото и да знаех как на следващия ден щях да се самообвинявам, не исках да спра. Не исках да повярвам, че си обещах да го мразя и да изтрия номера му от телефона си. Той беше мъжа за мен, винаги е бил. Нямаше нищо общо с Калоян.
Но беше правилния в грешното време.
Това нямаше значение в момента. Не исках нищо друго да има значение освен аз и той.

- Ах.. - изстенах, когато едната му ръка се прокрадна по дължината на ръката ми и стигна към ключиците ми. Морала в мен и малкия срам не ми позволяваше да правя много и се въздържах от това да се отрия в него.

- Елена.. - дъха му се удря в кожата ми и изтръпнах от желание. Никога през живота си, или по-скоро през тези 8 години, не бях така развълнувана. 8 години не бях впивала устни в тази златиста кожа нашарена с хаоса, което мастилото бе оставило. - Елена, нали знаеш как ще завърши това? - успява да попита, но ръцете ми, увити здраво около врата му, като безпомощен удавник, го придърпват към мен и разбиваме устни. Игриво захапвам долната и прокарвам език върху мястото, усетих усмивката му срещу целувката.

- Просто го направи. Не искам да спираш, чу ли? - простенах задъхана и вирнах брадичка, позволявайки на зъбите му да хапят цялата ми шия. - Искам само.. - ахнах, когато засмука кожата под ухото ми. -..само да знаеш, че все още те мразя.

- Нямам проблем с това, ангелче. - гласа му беше натежал още повече дори от преди, че дори се засмя. Не спирах да пъшкам и да се притискам отчаяно срещу него без да смея да направя и една крачка напред, докато той вече се приспособяваше и без да пита уви ръка около шията ми и я изви на една страна, за да захапе местата над ключицата. Бях гладна за това създание на име Тервел Антонов. Бях гладна за неговото присъствие около мен и отново в живота си. Не знам дали алкохола бе виновен за всичките проблеми, в които се забърквах, но бях склонна да обвиня него. Нямаше да понеса факта, че бях водена само и единствено от егоистичните си чувства към мъж, съществуващ в живота ми откакто се помня. - Движи се. Усещам всичко, което включва и локвата в краката ти. Искам да се движиш срещу мен, скъпа. Свободна си да правиш всичко, което пожелаеш. Липсваше ми. Господи, мамка му, липсваше ми! - изръмжа сякаш като бясно животно и засмука някъде из врата ми, вече сигурна, че е оставил своя отпечатък. Не спрях да стена, бях в някаква фаза, която дори не можеше да се нарече шок.
Бях..щастлива. Изпълнена. Цяла. Отново.