Отровно бъдеще

Епилог

- Катерина!

Тя дописа реда текст в лаптопа ѝ и беше готова да свали слушалките, когато името ѝ отново се разнесе като ораган из къщата.

- Каатериинаа!

- Идвам, тате, божичко! - кресна обратно, за да я чуе добре и врътна очи раздразнено. Ако е отново относно почти приятеля ѝ, Донатело, тя беше сигурна че отново ще врътне пети към стаята си без обяснения. Той постоянно се присещаше и я базикаше с въпроси като, какво става между тях, как върви семейното положение и все такива.
И всеки път отговорите ѝ бяха едни и същи - тате, на 16 съм, да си взема изпитите тази година ми е приоритета, не Донатело.
Въпреки че тайничко всъщност не мислеше изцяло така. Но как щеше да го признае пред техните, беше лудост.
Взимайки стъпалата по две надолу, ръцете ѝ се хванаха за парапета и прескочи половината разстояние от стълбището и първия етаж. Изправяйки се на крака погледна към майка си, за да посрещтне шока, който за пореден път се изписва на лицето ѝ, когато я види да прави тези каскади.

- Предупредила съм те за тези скокове де, Кате. Не си дете. - поклати глава и върна мократа чиния в сушилката за чинии, след което избърса ръцете си в кърпа и се обърна към печката зад нея, махайки малките ръчички на Анна-Мария от там. - Не, не, тук пари! Огън, Ани, огън! - размахва пръст във въздуха и вдига на ръце сърдитото момиче. То намръщи вежди, но след това опъна ръце в страни и започна да издава звуци като "цсс", повтаряйки Елена.
Тя се засмя, бръчиците около очите й си огънаха и паказаха, че времето и особено гравитацията вече не беше на нейна страна. И въпреки това, врътвайки поглед към баща си, Катерина забеляза с каква милост и обожание гледаше жената пред себе си. За момент се запита дали и Донатело й се възхищаваше така, докато тя не забелязва.

- Леля Софи кога ще дойде? - попита вяло, докато се промъкваше до свободното място на дивана. Тервел се обърна към нея и подаде мила усмивка. Катерина започваше да забелязва белите косми тук там, но въпреки това нито формата му бе занемарена, нито блясъка в очите. Той сякаш бе по-жив от всякога. - Ани скоро сигурно трябва да спи. - пресегна се и грабна една от курабийките в паничката на баща си.

- Не спазваше ли диета? - не пропусна да подаде той, при което Катя го побутна по рамото с усмивка. Да, всъщност от една седмица беше си навила на пръста да започне диета, като заедно с това ходеше с баща си на фитнес. Въпреки, че тялото й бе с хубава натура по рождение. - Това не е "ниско калорично". - сгъна пръсти в знак на кавички и с клик върху телефона смени приложенията.