Отровно бъдеще

Пролог

Мислех.
За нея.
Ден след ден.
Бях сам, между глутница от лешояди и хора с лоши намерения. По-лоши и от моите.
Отново бях аз. Старият Тервел Анотнов. Завладян от свободата, жените, парите, алкохола и властта. Властта над бъдещето и съдбата си.
Този път обаче бе малко по-различно.
Бях изгубен.
Държан на каишка, като куче. Друг определяше правилата или поне част от тях.
Заради тези правила обаче тя, красивата жена, която обикнах, бе здрава. Жива. Надявах се и...обичана.
Бях загърбил егоизма си, за да е щастлива. Не бих я споделил с друг. Но не знаех кога щях да се върна.
Затова се надявах, поне малко, да си е намерила някой, който да я обича и пази.
Така, както аз не успях.
Ако някога въобще можех да се върна, щях да поправя нещата.

Това обаче бе капан.
Чувствах се като затворен в мръсна, малка, тясна клетка. Бутах се за място в нея заедно с демоните си.
Опасна територия.
Не исках да става така, но, боже...имах ли избор?
Не. Никой не ми остави и секунда да помисля.
Грешка беше, че загърбих онова красиво, невинно и чисто момиче, което ме обичаше повече от себе си.
Грешка бе, че се върнах.
Грешка бе, че я накарах да се влюби в мен...отново.

Грешката се превръща в грях обаче, когато я повториш. Отново и отново.
Щеше ли да бъде грях ако отново реша да се върна при онова красиво момиче?
Как щяха да ме осъдят тогава?

Честно казано...бях любопитен да разбера.