Братя

Глава 23

"Човек търси мир, но в същото време копнее за война ... Това са двете сфери, принадлежащи единствено на човека. Мисленето за мир, докато се разлива кръв, е нещо, което само хората могат да направят. Те са две страни на една и съща монета. .. за да защитим нещо ... друго трябва да бъде пожертвано. " - Мадара

  Камаиил с всичка сила замахваше със закривеното острие към Михаил. Стискаше зъби докато пръстите му все повече побеляваха от натиска към дръжката на оръжието.

- Ти си едно нищожество, Камаииле! – Михаил се защитваше, отбягвайки сблъсъците. Опитваше се да се съсредоточи, но тялото на Анна, отвличаше всяка капка внимание, карайки съзнанието му да я търси с поглед, макар да знаеше, че нямаше да я види никога повече в по-различен вид от мъртвешкият. 

- Не, напротив. Тук грешиш...братко. – Той замахна отново а в изоставената молитвена зала, се чу разкъсването на плат и кожа. Михаил се приви от болката, усетил как острието закача гърдите му. – Но ти предаваш информацията като огледало. Казваш това което виждаш, макар то да се отнася само за собственото ти съществуване.

Михаил постави ръка върху кървящият разрез и потърси с очи предмет с който може да се защити, оглеждайки около себе си. Зад гърба на Камаиил, върху една от прашните пейки, видя малък метален лост.

- Дай ми една причина заради която да не те убия още тук и сега. – Камаиил доволно приближи. Капещата кръв измежду пръстите на Михаил приповдигна повече настроението му. Харесваше му да вижда чуждото страдание, още повече след като то извираше не от кой да е, а от самият Михаил.

- Ще ти дам две. – Михаил преглътна тежко, изправяйки се. – Не можеш да убиеш някой който не иска да умре, готов да се бори до края. – Той изпука врата си – И не можеш да убиеш някой, който желае смъртта ти по-силно от собственият си шибан живот... – Михаил сви юмрук и се засили към него. Лепкавата кръв по ръката му, я накара перфектно да се плъзне по лицето на Камаиил, оставяйки петно върху челюстта му.

Замаян от силата с която Михаил го бе ударил, той залитна назад, давайки му време да се добере до лоста. Оръжията които носеше винаги със себе си, сега седяха в багажника на мотора му, а Камаиил не заслужаваше да бъде застрелян и убит. Той трябваше да се мъчи в агония, получвайки това, което бе дал на Анна като страдания.