Братя

Глава 8

Алис залитна назад невярваща на това което виждаше. Кошмарът който винаги се връщаше щом затвореше очи се бе материализирал, оставяйки я без въздух.

Дробовете й отново пареха както в онази нощ на яхтата, когато същите очи се взираха в нея. Лице в лице.

Тя се отпусна назад, но голямата ръка на Михаил улови горнището на анцуга й, издърпвайки я обратно.

- Това ли е което искаше да видиш!? - Той й се озъби - Сега доволна ли си!?

- ...Скапан кучи син... - Алис едва успя да се изкаже. Всеки сантиметър от тялото й гореше. Искаше или да го убие или да умре.

Изблъска го назад с всичка сила, и въпреки, че много добре осъзнаваше, че нищо не можеше да направи това не я възпря да свие ръце в юмруци и сляпо да замахне към него.

- Заслужаваш да умреш! - Блъсна го отново - ...Не...Малко ще ти е за това което стори...

Зрението й беше замъглено от напиращите сълзи, но те не бяха от тъга. Алис чувстваше само гняв. Тъгата отдавна бе отминала, оставяйки й само горчивина и празнота, уви болката и гнева се бяха закотвили дълбоко в съществувенето й.

- Ти си този който ми отне родителите...ти си този който... - тя замахна отново

- Този който те остави жива?? - Той изкрещя и хвана ръцете й. - Да, аз съм този заради когото си тук в момента, а не до гроба на майка си и баща си...

Алис се опита да се отскубне от хватката му.

- Да не се беше хабил...- Изсъска през зъби. - Щеше да направиш услуга и на двама ни.

Думите й го изнервиха още повече. Той я издърпа рязко и я завъртя с гръб към себе си. С едната си ръка хвана ръцете й, а с другата стистна бузите на лицето й, за да я успокои.

- Трябва да се научиш да цениш това което имаш...разглезена малка кучка...

Алис започна да буйства, но той я стистна по-силно, извивайки ръцете й.

- Не можеш да се отнасяш така с някой който ти е направил добро.

- Ти да не се мислиш за Господ? - тя се изсмя през стистнатите си бузи. Усещаше топлата, лепката кръв от раната му да се размазва върху лицето й.

- Не. Но хората които му вярват сляпо, започнаха да си мислят, че са благословени със силата му.