Братя

Глава 13

"...изкушението е толкова по-силно, колкото най-голямата забрана" Д.С.

Алис внимателно се шмугна в тъмната стая. Мимоходом напипа ключа върху студената стена и щом го натисна лека светлина освети помещението. Ръцете й се разтрепериха от вълнение. Стаята беше малка и правоъгълна с един широк прозорец срещу вратата. И той като всички останали в сградата, беше запечатан с дървени дъски едвам пропускащи светлина. Стените бяха със стари и пожълтели от времето тапети а дъските на пода бяха надрани и износени. В едната страна имаше легло, а от другата – малка дървена масичка, долепена до стар гардероб.

Алис направи крачка напред. Слуха й бе обострен и за най-малкият шум, въпреки силният дъжд, разбиващ се в прозореца. Първо отиде до масичката. Бързо прегледа купчината книги върху нея. Една от тях привлече вниманието й. Взе я в ръце. Книгата веднага натежа в дланите й. Беше видимо много по-стара от останалите, а когато я разтвори видя , че буквите бяха неразбираеми, подредени в красиви изречения които сякаш нямаха нито начало нито край. Прокара внимателно пръст върху тях, след това я затвори и я върна на мястото й. Огледа се отново. Бе абсолютно убедена, че стаята беше на Габриел. Не знаеше защо. Нямаше никаква индикация, на кой от двамата е, но чувствата й подсказваха, че е негова. Беше сякаш прекалено подредена за хаосът който е Михаил. Не му пасваше, въпреки, че не познаваше никой от двамата достатъчно за да съди по този начин.

Очите й се спряха върху леглото – метална пружинена рамка с тънък матрак. Беше застлано с бели чаршафи. Когато се приближи забеляза златна нишка висяща някъде изпод възглавницата. Разсъдъка й казваше да не пипа, но не можеше да не се поддаде на любопитствотото си. Тя захапа устна и се приближи, внимателно повдигайки възглавницата. Малко книжле облечено в черна кожа с позлатен кръст в средата и златен разделител, я накараха да ахне. Тя бавно взе книжката. Както си и мислеше, когато я разтвори не разбра и дума от написано. Зараслисти я с палец, докато не стигна до златната нишка. Между страниците стоеше малко сгънато листче. Алис го извади и внимателно го разгъна. Очите й се разшириха.

Лицето й от преди години, се усмихваше върху стара снимка. Една от последните фотографии които имаше от преди смъртта на родителите си.

***

- Следващият път вземи ме послушай. – Сам подаде торбичка с лед на Тревор. Посиненото му и подуто лице сега бе още по-омърлушено.