Братя

Глава 15

"...Не можеш да изчистиш душата си ако тя е била омърсена, но можеш да изчистиш ума си. Той ще свърши останалото..."

- Татко. – Мъжъте коленичиха пред възрастния, скръстили ръце в молитва пред себе си. – Искаме прошка.

- Не мога да отмия недовършен грях. – Златният кръст върху челото му проблясна. Около него и мъжете, кротко се бяха събрали още няколко човека, държащи свещи в ръце. Черните им наметала се смесваха с мрака.

- Ще пречистим душите ви, но ще оставим греха да ви тежи. Да ви води и да ви наблюдава докато не изпълните дълга си.

Мускулестите тела на мъжете пред него не трепнаха. Гърбовете им кървяха, но те съзнаваха, че болката бе тяхното наказание. Всеки бе забил поглед в земята, знаейки си мястото. Не можеха да гледат Висшият в очите му. Техните душа и ум му принадлежаха, а за да ги изкупят, трябваше да свършат делото за което бяха отгледани.

- Орденът има важна задача за вас. – Една жена с черно наметало пристъпи леко напред. – Тези които стояха на вашето място преди вас, и които се клеха във вярата си...я оставиха. Обърнаха гръб на нашият Създател, и насочиха оръжията и знанията които ние им дадохме...към нас. Братята ви които се клеха, че ще ви пазят, ви оставиха сами.

- Отмъщението не може да върне вярата им. – Един от мъжете леко повдигна глава, но удар от камшик изпълни залата, и той отново сведе глава, без да издава и звук, присвил устни.

- Нека Бог реши това. – Възрастният погледна към този с камшика, и той се отдръпна назад. – Сега ме чуйте добре и вникнете в думите ми. Искам да изчистите тръните от святата земя. Няма място за бурени в райската градина. А вие като нейни градинари, трябва да се оттървете от тях. Михаил и Габриел трябва да пролеят кръв за да се покаят, че са изоставили вярата си.

Един от мъжете присви юмрук.

- Свободни сте.

Те се изправиха бавно, и се поклониха. След това излязоха от тъмното помещение.

Мъж от групата се обърна към този с бялото наметало:

- Така беше редно.

- Не. – той поклати глава. – Казах да ги изпратите веднага след изменниците. А вие ги пуснахте сред нашите.

- И намериха веднага предател.

- Ти не ми се подчини, Йоане.