Братя

Глава 3

"...И по волята се определяше колко е силен човека..."

Алис отвори очи, а слънчевите лъчи погалиха лицето й, едвам проправящи си път през малките цепнати по дъските с които прозорците и живописа по тях бяха покрити.

Главата я болеше, а малкото сън който бе събрала бе пропит с кошмари за пореден път. На няколко пъти се бе събуждала за да провери как е детето и да му даде допълнителна доза приспивателни. За момент й бе минало през ума лично да се назоба с няколко хапчета, с идеята, че ако се събуди щеше да е спасена, но след като добре обмисли идеята реши, че има й голяма вероятност изобщо да не се събуди, ако се окаже ненужна на мъжете.

Беше си намерила място на една от пейките. Мантата й бе събрала праха от старото дърво, а под него имаше пръски засъхнала кръв.

Не знаеше кое чувство надделяваше – дали се чувстваше мръсна или омърсена...

Прозя се, усещайки гърлото и устата си ужасно сухи. Устните й бяха напукани.

Огледа се.

До детето стоеше единият мъж, без да помръдне цялата нощ.

Побиха я тръпки от фактът, че е можело да й стори нещо докато спи, но и се благодареше, че се бе събудила непокътната.

Преглътна тежко и се закашля.

- ...Може ли вода? – попита мъжа, а думите излязоха някак тихо и приглушено.

Той вдигна очи от детето към нея. Кимна й, и изрече с висок тон думи, отново на непознатият за нея език. Не беше нищо което някога бе чувала, и звучеше някак крайно грубо но и в същото време доста екзотично. Реши да се абстрахира от това. Надяваше се скоро всичко да приключи и никога повече да не чуе този език.

Изправи се с усилия. Крайниците й тежаха ужасно много от отвратителният афтър на екстазито, а кръстът и гърбът я боляха от твърдата пейка.

Протегна се и се тръгна към масата и детето.

Сега на дневна светлина и на много по-бистър ум, съсизараше колко малка и безпомощна фигура имаше то на фона на огромната дървена маса върху която бе положено.

Якето на мъжът все още бе върху телцето му, обхващайки го цялото.

Щом се приближи достатъчно повдигна леко коженият плат, откривайки раната. Върху нея бе положена марля върху която се беше образувало малко петно кръв.