Братя

Глава 11

"Безкрайно по-малко зло би било да убиеш човек пред това да откажеш да му простиш. Първото може да е акт на моментна страст, а второто - вечният избор на сърцето . " Д.М.

- Искам да се покая, отче. - Тъмнината в изповедалнята падаше върху лицето на Михаил, скривайки черната му маска. Главата му спокойно бе облегната на стената зад него, а ръцете му - отпуснати в скута.

- Разкаянието е първата стъпка към пречистването. Ние всички сме деца Божии, а Той, като наш баща, е готов да прощава.

- Не мисля, че мойте грехове могат да бъдат опростени.

- Грехът не замърсява душата, синко. Той е просто грешка. А щом си тук, значи си решен тази грешка да не се повтаря. За това Той е готов да снеме болката ти.

Михаил се усмихна. Пъхна ръка изпод коженото си яке и извади малък Зиг Зауер чийто предпазител смъкна.

Завесата която го делеше от свещеника щеше да бъде последният свидетел на тази изповед.

- Там е проблема, отче. - продължи - Че май винаги повтарям.

Старецът чу как слайдът на пистолета изщраква, но спокойствието му остана непокътнано. Знаеше, че краят му е предначертан. Досети се и от чии ръце ще си отиде.

- Защо се покайваш, когато си оставил вярата си? - кротко попита.

- Защо Вие не се покайвате, че разрешихте на вярата да ви контролира?

- Теб превърнаха в чудовище, Михаиле, но отмъщението те прави като тях.

Михаил се засмя грубо.

- Тогава нека аз опростя твойте грехове, отче. - Той насочи оръжието към червената завеса и дръпна спусъка. Нямаше вик, нямаше страдание.

Главата на свещеника се отпусна напред. В ръцете си все още силно стискаше малкият сребърен кръст, върху който се разбиваше кръвта му.

***

Алис постави и последната лъжичка от храната в устата на Хелена, избърсвайки крайчеца на устните й.

- Браво, точно така... - усмихна се на детето, въпреки изплашеният му поглед. Надали имаше и бегла представа какво й се бе случило, но със сигурност усещаше болката, въпреки силните обезболяващи.

Алис нежно я погали по челцето й.

- Ще се върна след малко, окей?