Братя

Глава 25

„Никога не вярвай на оцелял" – казваше баща ми – „Докато не разбереш какво е трябвало да направи за да остане жив. - Кърт Воннегът

- Кажи ми какво мога да направя за теб...? – Алис намокри малка кърпа с хладка вода, връщайки се до Михаил. Нежно се захвана да почиства кръвта от лицето му.

- Стори достатъчно.

- Какво искат тези хора от вас?

- Отмъщение. – той леко се отдръпна, щом кърпата премина през една от раните му. – И няма да спрат докато не го получат.

- Не може да оставите нещата така! Редно е да уведомите органите на реда...

- Алис, органите на реда са точно това - органи. Част от една огромна система. Тяло което ни управлява. Никой не може да направи нищо. Сами трябва да се справим с това.

Тя спря за момент, зяпнала безизразното му изражение.

- Не можете сами да се изправите срещу подобна организация...

Сивите му очи се вдигнаха към нея.

- Сторихме го в момента в който краката ни прекрачиха прага на онази дупка. Знаехме какво правим и в какво се забъркваме. Избора беше наш, последствията от него също.

Алис преглътна, отдръпвайки ръката си. Очите му все още я гледаха.

- Всеки има право на избор. Това са твой думи.

- Да. Почти всеки. Когато съдбата ти е изкована още от раждането, избора е или да служиш както ти е отредено, или да умреш.

- И ти си готов да умреш в името на нелепа кауза, така ли?! – тя повиши тон а пръстите ѝ се увиха по-здраво около кърпата. – Няма да водиш нормален живот защото някой е решил да си играе на пратеник на господ, така ли?!

- Готов съм да умра за да опазя Габриел и Хелена. Това е всичко което има значение. – той ѝ отговори и се изправи. – Ако този отговор не те удволетворява, не мисля, че имам друг с който мога да те накарам да се почувстваш по-добре. Те търсят нас.

- Ако си ме оставил жива против волята им, това поставя и мен в опасност. – Алис уви кръста си с ръце забивайки поглед в земята.

Михаил бавно приближи. Тя усети студените му пръсти върху брадичката си. Леко я повдигна за да го погледне.