Братя

Глава 9

"...И след като разбереш истината, какво ти остава да търсиш? Мир или мъст? За чия душа ще бъдат те...? Тази която изгуби или тази която остана...?"

Габриел разгневено се върна в молитвената зала. Двата добермана спокойно спяха в краката на Михаил. Той се бе облегнал на една от пейките, взирайки се в изрисуваният купол. Ръката му бе отпусната върху бедрото му, цялата в засъхнала кръв.

- Ти ума ли си си загубил!? – Габриел подхвана – Момичето не трябваше да разбира...По дяволите... Пак оплеска всичко... – той пусна чантите с покупки на пода.

- И каквот точно ще направи, сега когато знае? Ще се опита да ни убие ли? – Михаил не свали поглед от рисунките.

- Имам ред причини да се притеснявам. Тя отговаря за Хелена...

- О, значи проблема е, че те е страх за копелето ти, така ли?

Габриел се намръщи.

- Би ли повторил какво каза току що?!

Михаил смъкна глава към него.

- Да не би да ти е обидно? Истината боли, нали? Незаконородена...нечистоплътна...Мислиш ли, че щом порасне още малко, няма да задава въпроси?

Габриел сви длани в юмруци. Гнева който изпитваше, нарастваше с всяка изминала секунда. Той вдигна предупредително пръст към Михаил, но това съвсем не го възпря.

- Ще я излъжеш?

- Ще се опитам да й изградя достатъчно добър живот... – отговори му през зъби.

Михаил се засмя.

- Кога? След като я застрелят отново ли?

- Млъкни!

- Живот изграден от лъжи не би бил добър за никой.

Този път Габриел се засмя с горчивина.

- Поемам вината си, че не я оставих в дом.Но нека да не пропускаме да споменем и твоите грешки, а?

- Грешка. – поправи го – Една е.

- Но беше достатъчна за да ни провали, сещаш се, нали?

- Тц. – Михаил поклати глава в несъгласие – Беше достатъчна за да ни отвори очите.

- Сега изкупваме греховете си.

- Нима още вярваш в това безумие? Изкупване на грехове? Способността на човека да съгрешава е безгранична. Ако всеки грях можеше да се изкупва, нямаше да има ад.