Братя

Глава 26

"Всеки спасява веднъж някого. Точно както и всеки убива веднъж някого. Дори когато не го осъзнава."

Рафаиил скри снимката измежду страниците на книгата която държеше, щом брат му влезе в малката стая. Погледите им се срещнаха. Камаиил бе в рани, а съдейки по изражението му, не беше никак доволен от това което се бе случило.

- Ако се издъним още веднъж, ще ни убият. - Камаиил рече, стоварвайки се на леглото. Носа му бе счупен от сблъсъка му с Михаил, но засъхналата кръв по него не бе нищо в сравнение с кръвтта по гърба му, маркираща всеки удар от камшика с който го бяха наказали.

- Аз сторих каквото ми каза. Имаме момичето - Рафаиил внимателно остави свещената книга на страна, а някъде измежду страниците ѝ се криеше фотографията на Алис. Той огледа раните на Камаиил. Не посмя да каже и дума, знаейки, че Михаил отново е доказал защо бе сред любимците на ордена. - Отрочето на Габриел. Детето ще ни бъде връчено съвсем скоро - продължи тихо - Но, тя не е наша задача. Против волята ни е да вдигнем ръка към беззащитните.

- Наша задача е да се погрижим за изменниците! Незаконородената им дъщеря може само да ни отведе до тях.

Рафаиил стисна зъби. За разлика от Камаиил и безинтереса му към това какво щеше да се случи с детето, знаеше, че тя щеше да страда.

Да страда за чужди грешки. Едно дете което не биваше изобщо да знае що е болка.

Той замълча за кратък момент забил поглед в земята. Не му се наложи да започне разговор щом Камаиил продължи:

- Ще следваме плана. - погледа му спря върху сините очи на брат му - Можехме серизозно да пострадаме заради поредната ти авантюра с проститутката, но всичко с полицията се отигра добре. В момента освен от нас Михаил и Габриел са преследвани и от органите на реда.

- Михаил е достатъчно умен за да знае как да действа. Доказа ти го, след като се погрижи добре за физиономията ти. – Рафаиил се вгледа в раните на брат си - Кажи ми, какво е чувството да не ти стига силата, за момент за който си се подготвял с години?

Челюста на Камаиил се стегна, но той игнорира въпроса на брат си.

- Щом детето е при нас, съвсем скоро сами ще се върнат тук, а ние ще ги посрещнем. Габриел вече е получил съобщението. Остава ни само да чакаме.