Братя

Глава 19

"...Фантазията, лишена от разум, създава чудовища..." - Франциско Гоя

Михаил отлепи устни от Алис но не я пусна. Тя все още - притиснала се в него го гледаше с големите си очи и можеше да се закълне, че виждаше сякаш нещо повече. В сивият му поглед, който почти винаги бе лишен от емоция, сега се долавяше жар. За няколко секунди една целувка успя да разпали пожар, чиято искра и двамата знаеха, че не трябваше да съществува... и точно тази мисъл бе причината той да се отдръпне.

- Михаиле... – тя подхвана нежно галейки лицето му. Краката ѝ бяха на пръсти за да го достигне, и все пак гледаше нагоре.

Той само поклати глава. Бога му, искаше да я има но не можеше да си позволи да я въведе в неговият свят такъв какъвто бе – суров, чудовищен и изпълнен със смърт, скрит зад маската на религия която учеше мир. А ако все пак го стореше, знаеше, че щеше да я загуби. Алис щеше да бъде бреме. Товар, който той не искаше да носи. Бе го правил достатъчно дълго, оставйки я жива.

- ...Така и не ми отговори. – тя направи крачка назад и уви ръце около тялото си. Под дрехите кожата ѝ бе настръхнала. По лицето ѝ бе изписано разочарование, което тя умело се опитваше да прикрие – ...Кой те лиши от човещината...? Или те е страх да покажеш, че я имаш...?

- Да правиш секс с някой не се свежда до човещина. Даже напротив, това е точно животинското в теб.

- Знаеш какво те питам...

Той изкриви устни в усмивка.

- Ако беше така, до сега да съм те убил.

- Разбира се. – тя кимна глава пренебрежително – А аз си помислих, че може да ми отговориш нормално. Май съжалявам истински.

- За целувката?

- За времето и енеркията които отделям в мисли си за теб. – Тя мина покрай него сопнато, прескачайки кучетата сякаш вместо животни бяха аксесоар в коридора ѝ. След това се чу и тръшването на вратата на кухнята.

Михаил също съжаляваше...Че вместо да и се отдаде, трябваше да я пази.

Съжаляваше още, че импулсивноста на Габриел, можеше да го прецака повече от собствената му глупост.

***

- Идвам! Момент! – Мария оправи буйнте си къдрици, намествайки няколко кичура пред лицето си, за да създаде визията на „небрежно паднали", което се харесваше на мъжете. Тя притича по коридора, оставяйки звука на високите токчета да оттекне в пространството. Пое си за последно дъх преди да отвори, опитвайки се да разкара досадата и раздразнението което изпитваше, и да придобие вид на жена, която наистина иска да бъде обладана – роля за която тя бе перфектната актриса.