Братя

Глава 12

"...И когато страхът ти се смеси с кръвта, на коя истина би се преклонил? На истинската или на тази която би искал да е истина...?"

- Защо ме остави жива?

Въпросът й сякаш изненада Михаил.

- Можеше да ме убиеш. Виждах дулото срещу глава си. Не си пропуснал без да искаш. Видях те с очите си как смъкна оръжието... – Тя спря за да си поеме дъх, след това продължи по-кротко. – Защо по дяволите не ме застреля  тогава...?

Погледа му вече не бе празен. Можеше перфектно да се долови болката му.

Той не й отговори. Това изнерви Алис още повече, и тя се приближи към него.

- Защо не го направи!? Остави ме да се мъча...да живея в самота... – тя преглътна тежко. – Надали имаш представа какво е да стоиш в една стая и да изпитваш самоубийствени пориви... Да си депресиран и да знаеш, че трябва сам да си помогнеш иначе си загубен...и да се насилиш да си помогнеш, защото те е страх от смъртта точно толкова колкото и от съществуването....

- И защо си мислиш така? Че не знам какво е?

- Господи! Та ти си убиец...

- Именно. Казах ти...тежи ми. Просто с времето се научих как да нося този товар без да се оплаквам.

- Тогава защо го правиш? Защо!? – тя стистна зъби и дръпна якето му, оголвайки дръжката на пистолета върху черната му тениска.
-... И защо продължаваш...

Михаил се намръщи.

- Мислиш ли, че щях да го правя ако бях научен по друг начин?

Тя сви вежди

- Моля...?

- Ние ти дадохме избор нали?

- Това не беше избор!

- Напротив. – той поклати глава. – Ние минахме през него също. С разликата, че смятахме за абсолютно правилно това което ни беше възложено. Ти от друга страна можеше да разграничиш доброто от злото, нали?

- Ти си за затвора...скапан мафиот... - стистна якето му по-силно.

- Само аз ли? – приведе се леко – Нима мислиш, че Габриел е по-чист? Толкова дълбоко ли ти е влязъл под кожата за да го оневиняваш?

Тя облиза устните си. Михаил веднага смъкна погледа си върху тях.

- И двамата сте психопати. – изрече едва доловимо.