Братя

Глава 21

"Смъртта завършва един живот...но не и една връзка."

Алис седеше на масата срещу мъжете. Щом Габриел се бе върнал в болничната стая, изглеждаше сякаш бе дрогиран. Цвета от лицето му липсваше, оглеждаше се нервно, потеше се, а от спокойствието по-рано нямаше и следа. На няколко пъти се бе опитала да го попита какво се е случило, още повече щом той подхвана въпроса за Хелена и преместването ѝ обратно в запустялата църква, за чиято мисъл я налягаше ужасна депресия. Не можеше да разреши едно възстановяващо се от тежка трамва дете да се върне отново в дупка каквато беше онази отвратителна стара постройка, заедно със всичките и прах, паяци и отвратителни съдещи икони. Спорът се точеше до момента в който не се прибраха. Михаил и кучетата сякаш веднага разбраха, че нещо не е наред. Сега Габриел показваше нещо на телефона си на Михаил, а израженията им имаха отвратителни гримаси.

- Има и клип... – Габриел тихо промълви. Синият му поглед за момент се вдигна към Алис с несигурност. Не искаше тя да чува клипа, но нетърпеливостта на Михаил и бързият му пръст който се плъзна по малкият екран, мигновенно го накараха да смъкне очи.

- ... Михаиле...Ако гледаш това, значи знаят къде сте, а аз вече не съм на този свят...

Алис се вслуша в измъченият женски глас, проследявайки с поглед реакцията на Михаил към него. Изправеното му тяло над Габриел се напрегна, а ръцете му стистнаха металната облегалка на стола. За момент затвори очите си щом се чу силен удар сякаш от камшик. – Продължавай дъще... – Друг глас, отново женски но по-дълбок с тембър на заклет пушач,се намеси в разговора. Отново се долови онзи изнемощял глас издаващ стон.

- ... Те убиха Йоан...Ще убият и мен...ще убият и вас. Обичам те... – Малко след това последва глух пукот и записът спря. Алис се радваше, че не бе видяла клипа. По израженията на Габриел и Михаил разбра, че са станали свидетели на убийство, а тази жена им е била близка...или поне на Михаил.

В дълбоките му сиви очи осъмна мъка. Такава каквато човек трудно би могъл да преглътне, и трудно би могъл да скрие...въпреки това единственото чувство което Михаил изпусна бе да изругае на глас.

- И това не е всичко... – Габриел подхвана – Ню Йоркстата ченгеджийница ми е сложила мерник.

- Защо?

- Мария. Онази жена с която те запознах преди седмица в онзи бар...намерили са я мъртва...предполагам е предозирала с нещо преди някой клиент, но се свързаха с мен като абонат в телефона ѝ. Искаха да ме разпитат а аз просто затворих...