Братя

Глава 6

„...Чисто... "...След това проглушителният шум от изстрел.

Алис сякаш за миг отново усети пронизващата болка в рамото си и силно изкрещя, отваряйки рязко очи.

За нейна изненада срещна две черни маски взиращи се в нея до масата с детето.

Дишаше тежко и на пресекулки, а по челото си имаше избила пот. Все още бе с якето на Габриел върху себе си.

- По дяволите...-измърмори тихо и се надигна. Нямаше представа колко беше часът и колко време бе спала, но съдейки по светнатите лампи, най-вероятно навън настъпваше нощ.

- Добре ли си? – Габриел попита.

- Да...- тя разтри лицето си с шепи и стана от пейката. Гърбът я болеше ужасно много, но не бе сигурна дали е от падането по-рано или от твърдото дърво на пейката върху което бе заспала. Единият й крак беше изтръпнал от неудобната поза, и тя се опита да го раздвижи.

Бавно приближи към масата, опитвайки се да не обръща внимание на погледите изпод маските на мъжете.

Положи нежно длан върху челцето й. Отново гореше, а превръзката върху раната бе пожълтяла.

Тя махна якето от гърба си за да не й пречи и го подаде на Габриел с лека усмивка.

Можеше да се закълне, че усети как тялото на Михаил се напряга, но за нейно щастие той не изрече и дума.

Захвана се с Хелена.

- Мога ли да ти помогна? – Габриел погали бузата на детето.

Тя му кимна и му подаде двата метални съда.

- Напълни ги с вода.

Той я послуша и се скри зад завесите.

Алис се молеше Михаил да не подхваща разговор, уви нямаше късмет.

- Багажът ти е тук. Преместих го в стаята, въпреки, че май нямаш нужда. Изглежда ти беше достатъчно удобно с якето.

Тя изви очи но не каза и дума. Продължи да обгрижва внимателно детето.

- Гаджето ти се опита да ме проследи по-рано. Голям смелчага е.

- Тревор? – тя се намръщи. Не искаше да го излага на опасност, но знаеше и колко инатест може да бъде.

- Не му знам името.

- Не ми е гадже...просто по-близък колега.