Братя

Глава 7

"...Всеки има своя собствена истина..."

Алис положи ръка върху гърдите на Габриел. Чувстваше се страшно конфузно в ситуацията. Усещаше тялото му твърдо а кожата - ужасно гореща изпод върха на пръстите си. Опита се да го избута но това само накара той да я притисне още повече към стената. Целуваше я дълбоко без да жали и сантиметър от дългият си език.

Алис не можеше да излъже себе си, че не й беше приятно, но не искаше да има нищо общо с тези мъже. Знаеше, че абсолютно всичко което върешеха не беше редно от пъртвата й среща с тях...включително и това което Габриел правеше с нея в момента.

След няколко дълги секунди тя успя да извърти главата си леко встрани, жадно поемайки си въздух, нарушавайки целувката. Габриел облиза устните си. Тя усети как нещо ниско в стомаха й потрепва. Сексуалният й глад започваше да се пробужда и най-вероятно щеше да надделее над наркотичният, а с мъже като братята покрай нея, знаеше, че рано или късно щеше да изгори.

Габриел я огледа.

Не чувстваше грам вина за стореното, но не можеше да разбере емоцията изписана върху лицето й. Щом ръката й, положена върху татуйровката му между гърдите, го избута, това му даде отговор.

Най-накрая се отдръпна изцяло от нея.

Без да казва и думичка се обърна и тръгна забързно обратно към банята.

Трябваше да излее насъбралото се напрежение между краката си, защото да се сдържа бе започнало да става болезнено, а Алис беше ужасно секси и в ужасна опасност в такъв момент.

Ако бе останал, нямаше да може да се възпре.

Когато зави по коридора мина покрай Михаил.Разбра, че е видял всичко по напрегнатото му тяло, но не каза нищо. Вместо това само облиза устните си отново, показвайки завоюваната плячка.

Алис остана облегната на стената за няколко минути опитвайки се да асимилира случилото се.

Колкото и да се опитваше да намери дума различна от "Нелепо", която да опише всичко случващо се с живота й след онази нощ в клуба, не успяваше.

Нещата не отидоха към по-добре когато дочу как Михаил яростно изкрещя нещо на онзи груб език който само те разбираха. Тя се изчерви при мисълта, че той би могъл да е станал свидетел на случилото се. Алис изобщо не беше от хората които преглъщаха лесно хорската критика, а знаеше, че той нямаше да спести нищо.