It's that Love...😢❤

Глава 25

-Просто ми е малко трудно... Да работя напоследък... -каза той. -Защо какво става? Да няма проблем с доставките?-Не спокойно,няма никакви проблеми със взимането и приемането на доставките.-каза Йеосанг и въздъхна уморено.Личеше си че е умирен..-Хей,Сънг може да ходиш да си починеш малко,свърши чудесна работа!-казах аз и му се усмихнах.Той върна усмивката и стана като се запъти към дрехите си,които бяха на дивана.Ако се питате какво доставки..една дума..наркотици.....Да знам че имам много да обеснявам и да прочели сте вярно..вече се занимаваме и с наркотици.За тези три месеца Майкъл,тва копеле ни прецака 4 доставки и ни въвлече във проблеми с мафията..е то и аз имам малка вина но както и да е.Тъй като баба ми почина преди по-малко от месец,а тя беше лидерка на една от най-големите мафий на земята и всички лидери я познаваха,тя реши да прехвърли всичко на мен,защото майка ми и баща ми не искат да има нещо общо с мафията.И така стана че момчетата разбраха,защото бяха с мен точно когато я убиха,точно пред очите ми..и за по-малко от три месеца станах лидер на мафията на баба ми начело с момчетата,който ми помагаха с всичко.Беше ми доста трудно в началото но с помощта на момчетата успях да си стъпя на краката.На моменти ми се искаше да не става така, но всичко стана ей така. Станах от шезлонга и се запътих към дивана да си взема телефона да звънна на Лив, не съм я чувала от както замина в Корея с брат ми и момчетата. Отключих телефона си и влезнах в контакти. Щом видях номера ѝ го натиснах и длепих телефона до ухото си. След известно време чакаме тя дигна.
-Здравей!Какво става? -попитах я аз. -О, Крис това си била ти. Ми нищо вкъщи съм, готвя за нас. При теб какво става..Разбрах за баба ти..-отвърна тя.-Ми то ако не е Кай кой. -казах аз и двете почнахме да се смеем. Момчетата тъкмо бяха излезнали от басейна и се бяха запътили към хавлийте им и седнаха покрай мен на шезлонгите. Хуа беше преметнал ръката си през раменете ми и ме целуна по бузата. -Лив имам нещо да ти казвам.. -казах аз. -Продължи.. -каза тя. -Ами.. Така стана че... -и спрях -И? -настоя тя. -Ми не знам как да ти го кажа... -казах аз... -Крис стига си овъртала, казвам вече. -каза настоятелно тя..
-Лив занимавам се с мафията, доволна, казах го, аз и момчетата се занимаваме с мафията.-щом го казах момчатата ме гледаха шокирани, защото се бях изнервила. -Крис.. Нямам думи... К-. -прекъснах я аз. -Утре ще се чувам в момента не ми е добре ще затвавям. Чао Лив. -казах аз и не и оставих възможно да каже нещо. Стана от шезлонга но Хуа ме хвана за раката. -Крис успокой се нищо не е станало. -щом го каза,той се изправи и ме прегърна. Аз му отвърнах. Той ми вдигна главата,за да мога да го погледна в очите и ме целуна.Аз веднага се успокоих и се отделих от него. -Добре ли се вече? -попитах ме той и а аз само кимнах с глава. -Добре сега да видим какво правят Сан и Луйонг.-каза Йеосанг. -То ние наистина го забравихме тез двамата там. Аз се запътих към дивана да си взема дрехите и ги облякох. Сложих телефона отзад е джоба на късите панталоники и излезнах от барбекюто. Влезнах в къщата и момчетата ги нямаше.Къде ли са изчезнали?
-Сан?Лу?Къде сте?-беше тихо и то много. Това не е хубаво.С бързи крачки се запътих към стойте им отворих тази на Лу, нямаше никой. Влезнах по-навътре в стаята и чух от банята как се пуска вода.Как е стигнал до тук?Отворих врата и видях Лу пред огледалото.
-Хей, как си?-попитах го аз. -Как да съм, вие ми се свят и ми е лошо. -каза той, личи си че не му е добре. -Ще те оставя да си почиваш и ще видя Сан. -казах аз и се запътих към вратат.-Лека нощ Лу!-казах аз като се бях обърнала към него. Той ми помаха като се зави през глава. Аз се за смях на ум. Затворих врата и се запътих до тази на Сан. Почуках на вратата, но нямаше отговор. Натиснах дръжката на врата и влезнах вътре. Сан беше заспал в седнало положение на леглото. Не бях чула кога момчетата са били в стаята. Хонгджонг си беше сложил ръката на рамото ми, а аз се уплаших и го преметнах пред себе си като го тръшнах на земята. -Опс.. Съжалявам Хонгджонг... Не беше нарочно.. Не знаех че си ти.. -казах аз и му помогнах да се изправи. Чух че момчетата се смея. Обърнах се и ги погледнах злобно, те моментално спряха да се смеят.

~~~Следва продължение~~~

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ХОНГДЖОНГ!!❤❤❤ДА СИ НИ ЖИВ И ЗДРАВ!ВСЕ ТАКА ДА ПИШЕШ УНИКАЛНИ ПЕСНИ!ДА БЪДЕШ ВСЕ ТАКА УСМИХНАТ ДА УШИ!СКОРО ДА РЕШИТЕ ДА ДОЙДЕТЕ ТУКА!ВСИЧКИ ТЕ ОБИЧАМЕ МНОГО И ТЕ ПОДКРЕПЯМЕ ВЪВ ВСИЧКО!! ❤️❤️❤️❤️

АЙДЕ СЕГА МАЛКО СНИМКИ!!