Няколко месеца по-късно
03 АприлАз и момчетата седяхме на масата в кухнята и си говорехме за поредния ни проблем с Майкъл, беше 10 часа сутринта, а аз бях много гладна и не знаех защо. Бях излиза около 12 палачинки с шоколад и банан, ягоди и няколко солени. Аз реших да не обръщам много внимание,колко ям. Хуа седеше до мен и си говореше с Хонгджонг, но аз просто не им обръщах внимание. След известно време на вратата се позвъня. Всички млъкнаха, а Лу стана от стола.- Аз ще отида. -каза той като беше много весел. Аз го погледнах учудено а той просто ми се усмихна.Аз най-накрая се наядох и станах да оставя чинията в миялната. Тъкмо оставих чинията вътре и с навеждането съжалих, че го направих. Веднага ми стана лошо и без никой да разбира отидох до нашия етаж по-най бързия начин и влезнах в тоалетната.Сега пък защо? Първо бях гладна, сега повръщам? Да не съм се разболяла? Бях застанала пред тоалетна и повръщах всички палачинки,който бях изяла. Чух как врата се отваря и усетих две раце да ми държат косата, за да не ми пречи. -Хей, как си? -попита ме Хуа след като спрях да повръщам. -Ето, стани. -каза той като ми подаде раката си, за да се изправя. -Какво стана? -попита ме той. -Не знам.. След като оставих чинията вътре ми стана лошо.-казах аз като измих устата си на мивката. -Любов.. Трябва да ти кажем нещо с Хонгджонг , което разбрахме преди време. -каза той като се почеса по тила нервно и в същото време щастливо. -Добре, ще слезна след малко само да се преоблека, ако искаш може да ме изчакаш. -казах аз като изложена от банята и тръгнах към гардероба, за да си сменя тениската. Е тъкмо ще му дам подаръка, защото днес е рождения му ден. Надявам се да му хареса, защото бях направила рамка с наши снимки, не само с наши,а общи с момчетата. Отворих гардероба и бръкнах най-отзад защото го бях сложила там. Щом го хванаха само се надявах да не го изпусна. Щом го изкарах без никакви инциденти му го подадох.. -Честит рожден ден, любов! Надявам се да ти хареса подаръка.-казах аз и му се усмихнах. Той го отвори много бързо. След като го отвори той спря с всякакви действия. Той седеше и гледаше всяка една снимка, а най-хубавото нещо беше надписа отдолу,който изписваше
"Обичам те, любов" . Той остави подаръка на леглото и ме погледна, видях малки сълзички в очите му. -Страхотен подарък, любов! Обожавам го! -каза той като ме прегърна много внимателно. Аз не обърнах внимание и го прегърнах. -Хайде да ходим на долу. -каза той като приплете пръстите ни и тръгнахме надолу по стълбите, Хуа държейки рамката със снимките ни в едната рака , а другата държейки моята 🥰. След като слезнахме отидохме в хола, тъй като момчетата са се били преместили там, чух познат смях и реших да влезна първа. След като отворих врата пред мен видях най-добрите ми приятелки Владимира и .....Лив?!?! Тя кога е дошла?!?! Аз се затичах към тях и ги гушнах. Те ми отвърнаха на прегръдката, но не ме прегърнаха силно. Добре мамка му... Какво по дяволите им става на всичко?? Защо толкова много ме пазят???
-Крис.. -каза Хонгджонг, като всички спряха да си говорят. -Имаме да ти казваме нещо..-каза той притеснено поглеждайки към Хуа.- Помниш ли на рождения ден на Лу, когато те излезнаха на бар, а аз сто казах че не ми се ходи и направихме едно нещо?? -каза той изчервявайки се.. Чакай какво?? Аз го гледах много странно. -Любов, ти си бременна...Следва продължение...
Честит Рожен ден на моето шуши🥰🥰🥰Да си ми живо и здраво, все така усмихнато, весело и лудо като мен 🥰🥰Продължвай все така да ме тормизош🥰🥰 Хайде сега малко снимки на моето шуши 🥰
ŞİMDİ OKUDUĞUN
It's that Love...😢❤
RastgeleИсторя за една любов, която завършва с изневяра, но се оказва че не можеш да забравиш най-добрия си приятел и внезапно след 9 години се съберете като повече от просто приятели..., 🤗❤