Греховно

Италианска сватба

Ден преди голямото събитие, всички бяха на летището.

- Защо Кори е тук? - Фер попита тихичко.
- Нямам представа! Пък ѝ, не аз съм я поканил. - също толкова тихичко отговори Дерек.
-Аз я поканих. - Мо тушира напрежението, което долови между приятелите си.

Марлон пристигна в последния възможен  момент.
Случайност или не, но местата им бяха едно до друго. Той бунтарът и тя момичето от добро семейство.

Джовани и Мо седяха един до друг и дуржаха ръцете си, Фер и Дерек също бяха един до друг,Фер бе облегнала глава на рамото му.

Рийд седеше сам, но до него седна една възрастна дама.

-Младежо... Може ли да си сменим местата не обичам да съм до прозореца.

Рий с неохота свали слушалките си. Жената повтори молбата си, а младежът отново с неохота се премести на другата седалка.

Бабата с бяла бухнала коса, тънки устни с искрящо розово червило, ароматът на мента, който се носеше от нея направо надълзи очите на здравеняка.
Рийд си мислеше да я игнорира и да продължи да слуша музика, но закъсня. Дамата вече показваше снимки на пра внучето си и за негов ужас се оказа че ще пътува до италия.
След петнадесет минути Рийд искаше да се разплаче - тя беше страшно досадна.  След още 15 минути се питаше кога ще кацнат, а вече когато мина час от началото на полета, Рийд беше готов да скочи без парашут, само и само да е далеч от тая луда и вманиачена лелка.
То не бяха внуци, то не бяха снимки, то котки. Имаше снимки на всичките си 45 котки!
Можете ли да  са си представите! 45 котки!
Най накрая самолета кацна и Рийд се изстреля от мястото си като ракета с топлинно насочване.

Щом и останалите слязоха започнаха да се отглеждат за приятеля си, който направо спринтираше към изхода на терминала.

Една мила старица ги попита дали не са видели високото русо момче, което е стояло насъседното място. Искала да му даде номера на другата си внучка. Подаде снимка на внучката си с написан номер на гърба, но никой не реагира и тя си тръгна мърморейки нещо под нос.

Едвам познаха приятеля си.
Седнал на куфара си, закрил се с един вестник, за дане го познае дъртата вещица.

По пътя от летищети към дома на младоженеца Рийд разказа за ужасното си пътуване, а приятелите му се спукаха от смях, особенно когато каза за 45-те котки.

Вечерта пристигнаха в стара семейна вила, с голям двор, с много лимони в градината, един прекрасен шадраван, под една стара лоза имаше разпъната голяма маса.
До масата имаше ужасно много хора и страшно мнохо храна.
Няколко малки деца се гонеха из градината и се смееха.

Когато ги видяха едно от момипенцата изпищя

-Вийчо Джованиии...!

Роднините се обърнаха и започнаха един през друг да приветстват гостите.

Джовани първо отиде при дядо си и при баба си. После при родителите и сесттите си.
Вдигна на раменете си, малкия Масимо и се озплези на Джлия, която се скри зад майка си и се изплези полу скрита зад роклята ѝ.

Джовани ѝ подаде близалка, а тя изпищя и избяга.

Децата бързо наобиколиха Фер
Дрпаха я за роклята, носеха ѝ цветя.
Едно момиченце подари лимонови цветчета на Кори, а тя ги затъкна в косата си.

Едната леля на Джовани беше приготвила рокли за момичетата за вечерята и за сватбата.

Цяла вечер слушаха истории от детството на младоженеца и братовчедите му. Как Ждовани откраднал от съседите тава с пържени патладани и кака преяли с тях, кака сестрата на Джовани се покатерила наедно дърво, за да избяга от един охажор, но той я последвал и тя го набила.

Как Младоженецът почти се удавил защото решил да хване жаби за вечеря.... Как отмкнали лимоновата торта на кръщенето на братовчедка си....

Толкова много емоции, спомени...

Дерек и Фер се бяха уединили в градината и си говореха

-Тук е толкова красиво.
-Семейството му е много сплотено.
-Мислех си... Искаш ли да си имаме и ние едно диване което да тича из къщата?
-Иска ли питане! Да, да, да.

Никой не подозираше какво ще се случи на другата сутрин по време на самата церемония.

Това щеше да преобърне живота на някого
Дали ще има сватба?
Кой щеше да се срещне с призрак от миналото си....

Днес ме удари музата
Скоро ще има продължение