Греховно

Вас не ви помня

Как да яостави сама в леглото?
Неговият ангел. Накрая щеше да има нужда от нейното опрощение. Но сега трябваше да мисли за това как да вкара убиеца на родителите си  на топло.
Имаше ключов свидетел запис, в
полицията имаше няколко телефонни заплахи. А чичото на Дерек и самият Дерек бяха най силният коз срещу Финли. Една ДНК проба и всичко беше решено. Последният Вейл щеше да се въздигне от сенките.  Сега трябваше да изпробва колата която с момчетата в сервиза подготвяха толкова дълго.  Няколко пробни кръгчета. 

Документи, кредитни карти, няколко касови бележки,снимки, разни дреболии из колата.  Камарото на истината беше хубаво, но целта беше това бебече да бъде потрошено.  Марлон и Рийд дълго щяха да оплакват колата, упс, трошката,защото след броени часове щеше да е купчина ламарина .
  Тя още спеше когато той излезе и ѝ остави бележката.

"Разполагай се. Сега, ти си господарка на къщата. Връщам се скоро.
Дерек"

Фер още беше сънена когато откри бележката на възглавницата.

Огледа се на около. Събра дрехите от пода  намъкна се в бялата тениска и същия цвят шорти.
Дам. Бяха ѝ широчки.
Разгледа етажа врата след врата.
Спалня. Детска? Беше бебешка стая! Още една спалня и още една.
Кухня, хол, коридор, килер-заключен, мазе. Достраша я да слезе там.
Фее се качи на горния етаж, взе си бърз душ и пак сложи ролкята. Едната верига от роклята липсваше! Някъде в колата, но нямаше ключове и колата също я нямаше. А това беше много, мнооогоо лошо.
Когато си включи телефона.
23 пропуснати и 10 съобщения
Съвсем ѝ прилоша когато видя съобщение от Мо

" Ако нещо се случи с роклята ще те убия. Взех я от фотосесията вчера. Кажи ми, че не сте я разкъсали от животинска страст. Ще си загубя работата, ако нещо се случи с роклите. Обади ми се! Звънях по 20 пъти"

Фер започна да се паникьосва.
Къщата беше извън града. Батерията и беше на минус.
Една от веригите на проклетата рокля липсваше  и за капак Финли го беше  хвана липсата.

Някъде към обяд Финли благоволи да се появи.

-Хей, защо си вън? Нося китайско, ела да хапнем и ще ти покажа  нещо.
- Никъде няма да ходя с теб. Чакам си таксито.
Кой си ти? Какъв си ти? Чия е тази къща? За кого са детската и бебешката стая.... Какво по дяволите се случва?

Тя го гледаше докато затваря очи, отпуска рамене и си поема дъх.
Когато ги отвори в погледа му нямаше нищо друго освен болка.