Кой съм Аз

139 18 57
                                    

Тази нощ се очертаваше да е от дългите. Може би една от най - дългите и тежки нощи за Дерек Вейл. Не беше планирано. Това не беше правилният момент, но Мария винаги му е повтаряла, че трябва да се води от истината.

"Който не може да понесе тежестта на истината си тръгва, само силните остават."

Воден от истината, от желанието да сподели и да свали поне малка част от товара си, Дерек внезапно реши, че е време да сложи край на преструвките, ако иска да задържи Фер.


Само че това момиче беше различно. Ту плаха, ту студена , можеше да бъде и съблазнителна, дори сдържана.

Финли - сраши, беше прав, една жена може да бъде всичко и нищо, жените са стихии, дремещи или мъркащи зверове, които могат да те смажат под скъпите си високи токчета на "Лобутиен" или "Джими Чу" и когато си тръгнат от теб, да не е останало нищо.

А както казваха лудите му приятели Марлон, Джовани и Рийд

"Само веднъж се умира и се обича"

Дерек Вейл не беше живял до сега. Криеше се в сенките на хотелската империя "Финли". Беше мъртъв, преди да започне да живее . Изглежда пак трябваше да умре, преди да се свободи от миналото си. Стига да оцелее след тази нощ.

Истината не беше тази, която малцина знаеха. Хийт Финли не се преструваше на богатото или бедното момче на татко.


Кой беше всъщност този мъж? Хийт Финли или Дерек Вейл ?


Плейбоят или Призракът?


Отговорът беше съвсем прост.


Нито едното.


Искаше да оправи нещата с Фер, но дали тя нямаше да си тръгне, щом разбере? Щеше да го мисли в движение. Никога не си правеше планове, винаги действаше на момента.

-Какво правиш? - треперещият ѝ глас го върна в реалността. - Казах "Не", а "Не" значи "Не".


Отдръпна се от нея, колкото да ѝ даде пространство, за да седне и тя се възползва.


-Ела тук мъниче. - придърпа я въру себе си. Бедрата ѝ отново притискаха неговите. Сладки спомени, даже греховни. - Щом не ти се играят игрички, добре, сваляме картите. Дрехите също.

Фер се опита да го прескочи и да мине от другата старна, а целта ѝ беше дръжката на проклетата врата, която я делеше от свободата.

ГреховноNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ