Греховно

Проклет да съм

Фер се сви на задната седалка. Къде караше този? Хийт мълчеше и караше на някъде, като от време на време поглеждаше в огледалото за задно виждане. Непозната крайна част на града. Ето къде я закара. Слезе от колата и отвори задната врата.

- Слизай. - тонът му беше спокоен, даже безизразен.

- Няма. - нейният пък издаваше страх. Вярно прозвуча като сърдито момиченце, но когато се сви до другата врата стана ясно, че се страхува.

- Просто слез. Нищо няма да ти направя. - това каза на глас, а мислено довърши - поне не още и не насред улицата.

Заведе я до скромния си апартамент на втори етаж. Не, нямаше асансьор.

- Влизай. - при тези думи момичето се огледа из тъмния коридор.

- Тук ли ще ме убиеш?

- Забавна си. Просто влез. - щом Фер прекрачи прага, ключалката щракна.

- Сваляй всичко и влез да се изкъпеш.

- Шегуваш се. Няма да... - Хийт я дръпна за ръката и тя изсъска.

- Не искам да има следа, че някой друг те е докосвал. Влизаш сама, или аз ще те замъкна под душа. И остави дрехите си в коридора. Използвай, каквото има.

Този е пълно перко. Защо все на такива попадаше това момиче?

Магнит за неприятности и беди си, Ферера Конте. Бърз три минутен душ. Не вярваше, че е възможно, но успя за три или максимум 5 минути. Излизайки в коридора видя, че дрехите й ги няма.

Фер се измъкна от топлата баня и продължи по коридора, но стигайки до хола гледката не ѝ хареса, онзи хвърляше дрехите ѝ в камината.

- Ти луд ли си? - Фер от кротко и плахо момиченце, изведнъж мина в нападателен режим. - Това... Това са дрехите ми. Ще те... Ще.. - дори не знаеше как да довърши, но беше бясна.

- Няма да ти трябват. - тя дори не разбра, как дистанцията между тях се изпари.

Усети как ръцете му обхващат дупето ѝ, но за да се измъкне, тя се притисна към слабините му. Това го накара да се притисне още повече в нея. Ръцете му обхванаха лицето ѝ, почти я целуна, но нейните ръце избутаха неговите встрани. Тя отстъпи крачка назад. По дяволите, хавлията ѝ тупна на земята. Финли плъзна нахално поглед по тялото ѝ, прехапвайки устни. Фер не го изпускаше от поглед, докато вдигаше кърпата, за да се покрие.