Греховно

Умопомрачително

След стахотният уикенд, момичетата бяха презаредени и гови за предизвикателствата през седмицата. Е, Фер я чакаше изненада... Дерек се върна вграда.
При срещата им двамата реагираха мигновенно и импулсивно, чист инстинкт. След мечешката прегръдка, от която никой не искаше да се отделя, през безбройните целувки и щастливата усмивка на лицето на Фер, до умопомрачителния секс.

Оказа се, че Дерек намери правилния подход, с който да побърка Фер.

Горкото момиче...
От тихи стенания, през хленч и мрънкане до такива викове, че сигурно и съседите са получили оргазъм.

На няколко пъти тя се опита да се измъкне от леглото- естествено без успех и накрая успя да събере всико от леглото на един куп по средата, увивайки крехкото си тяло така, че на Дерек да му отнеме известно време преди да намери края, за да я развие.

- Хареса ти. - лукавото пламъче гореше в очите му.

-Не. - измънка тихо Фер изпод купчината завивки.

-Не ме измъчвай, знам, че ти хреса.

Още едно мънкане изпод завивките,но този път положително.

Докато Дерек си взимше душ, Фер оправи бъркотията в леглото и се опита да се успокои и да поспи. Беше изтощена. / Да, ама, Не!
Това си беше секс маратон. За втори път успа да се изплъзне "Моля" от устата на Фер, но явно не го чуха или многократното, накъсано "Спри", или "Не", също и "Немога"
Опитите за протест бяха безуспешни, като и опитоте да махне пръстите му

-Спри или ще ги вържа.
-Не....

Ако Фер се окажеше с вързани ръце зад гърба това щеше д я остави напълно абсолютно безпомощна, а тя не искаше това.

- Няма да спираш
-Не-мо-га.. Ай..Мм..ма...м..ми...

Богове... Или я подлудяваше от секс  или я пребъркваше с пръсти, а накрая когато езикът му се заигра, Фер искаше не просто да избяга, да се изпари. Смо, че я държаха драво притосната към леглото без вариянти за бягство.

Това беше умопомрачително.
Фер трябваше да си нпомня да диша, сърцето ѝ щеше да изкочи, а тялото ѝ не спираше да трепери....

-Харесва ми когато викаш така.
- Зверче
- Приемам го за комплимент. Наистина ми харесва когато крещиш така.

Фер не каза нищо, само го целуна.

Беше згубила представа з времето. Минаваше обяд, имаше дузина съобщения от момичетата и няколко пропуснати.

Опита се д стане, но краката не я слушаха.

- Калво ства, мъниче? Май не те държът краката?

Фрр само се засмя и се отпусна върху леглото.

-Какво беше това?
-Не ти ли хареса?
-Хареса ми, но ми дойде в повече.
-Свиквай всеки следващ път ще става все по - хубаво
-Зверче

Определено си наваксаха за изминалия месец. И то как, само...
От къде тази енергия... Наистина, наистина беше Греховно.
Беше умопомрачитешно греховно, но предстоеше още една седмица, в която двамата щяха да са отделно...
Тази мисъл ги убиваше
Товя да "живеят" през уикендите, беше като изтезание, истинско мъчение, петъ, събота неделя само 48 часа греховно удоволствие.

-Фер. Оличай се.
- Още 5 минутки.
- Фер, ако не станеш до три, ще дойда и ще те пребъркм, че ще ти дър и влга до другият уикенд.

-Не... - смотолеви търкляйки се гола върху завивкоте
- Каво "Не"?!
-Ставам, ставам. - за момент беше толкова замаяна и изтощена, че на истината искаше да спи цяла седмица.

Половин чс по - лъсно вече беше в соя апартамент и единственото, ковто испя да направи е да си легне.
Трябваха ѝ някплко часа спокойствие, помислеше ли за  изминалия уиленд.... Само при тази мисъл и лицето ѝ засияваше.
Дерек Вейл я правеше щастлива.

Дали и той се чустваше по същия начин... Когато не са заедно, всеки път когато трябва да се разделят....
Отговорът беше "Да" и това си личеше по целувките му. Буквално я изяждаше всеки път, със всяка целувка поглъщаше сърцето и душата ѝ. Бяха отдадени един на друг. 

Е в началото Фер се дърпаше, съмняваше се, не бързаше да му се довери, но май и двамата се бяха привързали един към друг дори без да го осъзнават.

Скоро следва продължение 💋❤️
Обичам ви Греховно много