Греховно

От Нулата

На сутринта на някои не им се ставаше и искаха да спят сладко, а други искаха да спят, за да забравят за пиянската вечер.

- Сънчо. Ставай. Закуската е готова.
- Ти ме остави да спя? Чакай! Направилси закуска? Защо не ме събуди?
- Спеше толкова сладко.

Докато отиваха към трапезарията Дерек попита Фер дали е добре, но тя само кимна с глава.

Хапнаха мълчаливо.

Денят неумолимо напредваше, но двамата не бързаха. Излязоха да се разходят из квартала. Денят беше техен.

Говореха си за бъдещето.
Какво ще правят заедно. Къде ще живеят.
Тогава на Дерек му хрумна да си купят една малка къща и да я обзаведът.

-Шегуваш ли се?
-По сеиозен не съм бил. Да си имаме наше местенце и да си го направим уютно.

Двамта мечтеха за дом, за семейство. За това което им е било отнето. До края на деня вечв бях решили какво ще правят за в бъдеще. Щяха д започнат от нулата и да си направят местенце за тях и мечтите си.

Прибирайки се от разходката двамата завариха Кори да ги чака седнала на стълбите.

-Какво правиш? - Попита Дерек, когато видя поседналата на стълбището психоложка

- Добре ли си? Хайде, стани и да влезем. - Фер от своя страна пък веднг предложи помощ. / да предложиш помощ на психолог
Това вече е интересно.

-Незнам какво да правя. Няма с кого други го да поговоря.

-Правила съм ужасни неща.
Искам да ви се извиня.
Снощи въпреки случилото се ви завидах. И не само тогава. Много пъти. Намерихте се без да се търсите. Имате се един друг и сте си подкрепа и упора и....

-Дали да не ти налея нещо по твърдо? - Дерек се чудеше как да я успокои.

-Да. Може.

-По добре не. - Фер надушваше алкохола изпит от Кори, предната вечер. - Едно хубво кафе ще ти дойде добре.

-Истината е че нямам приятели, вие сте най близкото нещо до приятели в този град.
И като съм тръгнала да споделям трябва д съм честна с теб Фер.
Спала съм с Дерек, но това беше преди. Докато се преструваше на Хийт.
-Подозирам че тогава е спал с всяко момиче в града. Аз пък се чуствам виновно за снимката с дъщерята на кмета.
-Какво да ви кажа... Трудно устоявам на чуждото, особено на лесното.