Греховно

Дявол/Сладка

Клубът бе претъпкан и задмен, а музиката не струваше, но пък кънтеше здраво.

- Момичета, не ми е добре ще се прибирам. - каза Ферера на приятелките си и излезе.

Малко чист въздух щеше да ѝ дойде добре. Момичето си викна такси. Но докато чакаше таксито ѝ причерня последното, което видя преди да загуби съзнание бяха чифт мъжки черни обувки...

- Човече момичето припадна пред клуба. Не, няма да се връщам там. Стига. Няма да оставя момичето само в апартамента. Пък и е сладка. Дяволски, дяволски сладка. Да панталоните ми отесняха. Глупак. Не. Затваряй си устата.

Това е първото, което Ферера чува щом дойде в съзнание.

Леко се размърдва. Грешен ход момиче. Разбирайки, че е легнала в чуждо легло и то върху собственика на това легло. По лошото е че - както самият той каза - Панталоните му наистина са му отеснели.

- Ейй, чуваш ли ме? Сънчо? Хайде, отвори тези хубави очи.

- Мм... - нямаше сили, дори да говори, а камоли да се отмести от онова върху, което бе полегнала.

Но беше будна и лежеше съвсем върху тялото на непознатия, чиято мъжественост се беше настанила между бедрата ѝ, ама съвсем точно, където ѝ е мястото. Изглежда непознатият бе заспал, както я беше прегърнал. (Всъщност той само си бе затворил очите, наслаждавайки се на усещането да я държи в обятията си.) Така. Сега трябваше да се измъкне без да го събуди. Въпросът е как да се измъкне от тази мечешка прегръдка, в която я държаха.

Надигна глава от гърдите му. Един бърз поглед. Само толкова си позволи. Красив и тъмнокос. Поне така изглеждаше в тъмната стая. Ферера прехвърли единия си крак през неговите. Оставаше да прехвърли другия, и ако непознатия разхлаби хватката си, щеше да се изниже от обятията му. Де ти тоя късмет. Онзи я придърпа към себе си и Фер се оказа седнала върху мъжеството му. Комфузно.

- Къде мислиш, че отиваш? - попита с дрезгавина тъмнокосият, от която момичето настръхна, а отговор на въпроса не последва.

- Заспивай утре ще се прибереш. - нареди той и я прегърна.

- Ще ме пуснете ли? - попита, но я беше страх да чуе отговора.

Отговор не последва.

Опита се да стане, но изглежда това нямаше да се случи. Ръцете, които здраво я държаха сега се преместиха на бедрата ѝ и я стиснаха здраво. Ферера повдигна тялото си в опит да се отдалечи, но тогава този нахалник се раздвижи и дистанцията се стопи.